Леонардо си спомняше нещо за похода в Морея и за Сиджизмондо Малатеста. Тогава беше още малък, на около дванайсет години, но бе чувал възрастните да говорят за това. Сиджизмондо Малатеста, синьор на Римини, бе последният защитник на благородническа титла от древността, който печелеше богатство и почести, покривайки се със слава в големи военни начинания. Ала той имаше и стабилна философска подготовка. Започнал да командва войски на тринайсетгодишна възраст и скоро станал един от най-добрите кондотиери на Италия. Първата му съпруга била от рода Д’Есте от Ферара, а следващата – от миланската фамилия Сфорца. Никоя от тях не му родила наследници, но той оставил в цяла Романя много незаконни синове, които след смъртта му започнали да враждуват помежду си. Най-накрая, на трийсет години, се влюбил в младата дъщеря на търговец от Римини, на име Изота, и в нейна чест превърнал францисканската църква, която по-късно щеше да стане тяхна гробница, в езичес ки храм, поне така се говореше тогава, ала по-вероятно я превърнал във величествен храм на благочестивата философия на християнските платоници, водеща началото си от Флоренция, където през 1439 година на църковен събор, за който се твърдеше, че иска да обедини църквите на Изтока и Запада срещу надвисналата турска заплаха, се бяха събрали кардинали и прелати от двете църкви с голяма свита от гръцки философи и със своя ценен товар от византийски ръкописи.
И така, кръгът се отворил с пристигането във Флоренция през 1439-а на Георгий Гемист Плитон, философ платоник, основал школата в Мистра на полуостров Пелопонес, Древна Спарта, и се затворил със завладяването на Мистра през 1464-та от Сиджизмондо Малатеста, който накрая върнал в Римини тленните останки на Плитон и ги заровил в храма на Изота. Това си спомняше той за похода в Морея, послужил главно и единствено за открадването на трупа на дълбоко уважавания от Сиджизмондо философ. Самият Сиджизмондо после бил преследван от папата и краля на Неапол от Арагонската династия и за да получи опрощение от понтифика, Пий II Пиколомини от Сиена, тръгнал с едва четири хиляди мъже на експедиция срещу Деспотство Морея, където турските сили били поне седем пъти по-многочислени. Със своите четири хиляди безстрашни войници той обсадил и завладял Мистра. Там се барикадирал в очакване на венецианското подкрепление и на херцога на Бургундия, които така и не пристигнали, а папата, който трябвало да му даде опрощение, междувременно починал в Анкона.
Сиджизмондо се отбранявал почти две години и накрая, победен по-скоро от чумата, отколкото от врага, се върнал в Италия болен, но с тленните останки на Гемист Плитон и най-вероятно с нов скъп товар от старинни византийски ръкописи, които предал на монасите на свети Франциск. Изота междувременно продала бижутата си, за да плати на войниците, с чиято помощ се спасила от заговор, скроен от незаконен син на Сиджизмондо, роден от една дама от Фано. След две години починал синьорът на Римини, на когото не му останало нищо друго от огромните владения, притежавани от фамилията Малатеста между Чезена и Сенигалия, освен неговия град. Синът на дамата от Фано веднага станал господар на малкото запазено, след като убил сина на Изота, която също умряла от скръб няколко години по-късно.
Единственото, което бе оцеляло от тази тъжна история, беше известният храм, където са работили Леон Батиста Алберти и Пиеро дела Франческа и където са били погребани Изота и Сиджизмондо, но и Гемист Плитон, и Роберто Валтурио, авторът на De re militari – произведението, от което самият Леонардо бе придобил голяма част от своите умения в областта на военната архитектура. Беше го чел и препрочитал и освен всички други неща в него бе открил възхвала на храма в Римини, който никога не беше виждал, но за който знаеше именно от Валтурио, че отхвърля най-сложните символи на едно окултно философско учение.
Марлиани го прикани да обърне внимание на още една улика, потвърждаваща неговата теза, според която мъртвият бе участвал в онази епична експедиция. Трябваше да обиколи масата и да се приближи към капитана на правосъдието, след което лекарят му показа, че на дясното рамо на жертвата беше жигосан надпис, гласящ: Πλήϑων.