— Надявам се, че си си научил урока — каза весело и добави на гръцки. — Важни новини, приятелю.
Сърцето ми се сви. Бях се издънил. Бях проявил небрежност, бях говорил прекалено много, бях казал нещо съмнително.
— Какво съм направил?
Казах го на английски. Дори да бе разтревожен, Франсис с нищо не го показваше.
— Нямам никаква представа. Искаш ли чай или нещо друго?
Опитах се да разбира какво се опитваше да каже. Туптящата силна болка в главата ми бе толкова ужасна, че върху нищо не можех да се съсредоточа. Гаденето се надигаше на голяма зелена вълна, чийто гребен потреперваше, потъваше и отново се завихряше. Чувствах се просмукан от отчаяние. Треперейки, си помислих, че всичко щеше да се оправи, ако ме оставеха за малко на спокойствие и ако лежах напълно, напълно неподвижен.
— Не — казах накрая. — Моля те.
— За какво ме молиш?
Вълната отново се надигна. Претърколих се по корем и издадох дълъг, нещастен стон.
Софи схвана първа.
— Хайде — обърна се към Франсис, — да вървим. Мисля, че трябва да го оставим пак да заспи.
Изпаднах в измъчено полусънено състояние, от което ме събуди няколко часа по-късно леко почукване. Сега стаята бе тъмна. Вратата се отвори със скърцане и вътре се разстла платно от светлина от коридора. Франсис се намъкна и затвори вратата след себе си.
Включи слабата лампа за четене на бюрото ми и придърпа един стол към леглото.
— Съжалявам, но трябва да говоря с теб. Случи се нещо много странно.
Бях забравил за предишния си страх, но той се върна с една гадна, жлъчна вълна.
— Какво?
— Камила се премести. Изнесла се е от апартамента. Всичките й неща са изнесени. Сега Чарлс е там, почти обезумял от пиене. Казва, че живеела в „Албемарл Ин“. Представяш ли си? Албемарл?
Разтрих очи в опит да си събера ума.
— Ама това го знаех — казах накрая.
— Така ли? — беше изненадан. — Кой ти каза?
— Мисля, че беше Клоук.
— Клоук? Кога ти го каза?
Обясних, доколкото ми позволяваше паметта.
— Бях забравил за това.
— Забравил си? Как можеш да забравиш подобно нещо?
Леко се изправих. Нов пристъп на болка нахлу в главата ми.
— Какво значение има? — попитах леко ядосано. — Не я виня, че иска да напусне. Чарлс просто ще трябва да се постегне. Това е всичко.
— Но в „Албемарл“? — каза Франсис. — Имаш ли представа колко е скъпо?
— Разбира се, че имам — отвърнах раздразнено. „Албемарл“ бе най-хубавият хотел в града. В него отсядаха президенти и филмови звезди. — И какво от това?
Франсис се хвана за главата с ръце.
— Ричард, ти си затъпял. Сигурно мозъкът ти се е повредил.
— Не разбирам за какво говориш.
— Какво ще кажеш за двеста долара на вечер? Мислиш ли, че близнаците имат толкова пари? Кой, по дяволите, си мислиш, че плаща за това?
Зяпнах го.
— Хенри, ето кой — каза Франсис. — Отишъл, когато Чарлс бил излязъл и я преместил там заедно с всичките й неща. Чарлс се прибира вкъщи и нещата й ги няма. Представяш ли си? Дори не може да се свърже с нея, регистрирала се е под друго име. Хенри нищо не иска да му каже. Като стана дума, на мен също нищо не иска да ми каже. Чарлс не е на себе си. Помоли ме да се обадя на Хенри и да се опитам да измъкна нещо от него. Не можах, разбира се, беше непроницаем като тухлена стена.
— Защо е всичко това? Те пък защо го превръщат във велика тайна?
— Не знам. Не знам мотивите на Камила, но мисля, че Хенри се държи много глупаво.
— Може би и тя си има причини.
— Тя не мисли по този начин — отчаяно каза Франсис. — Познавам Хенри. Това е точно в негов стил и точно така би го направил. Дори и да има основателна причина, начинът, по който го правят, е погрешен. Особено сега. Чарлс не е на себе си. След онази вечер Хенри трябва да се държи по-добре, а не да го предизвиква.
Замислих се притеснено за разходката от полицията до вкъщи.
— Знаеш ли, има нещо, което исках да ти кажа — и му разказах за избухванията на Чарлс.
— Аха, значи е бесен на Хенри — тросна се Франсис. — На мен ми каза същото — че по същество Хенри стоварил всичко на неговия гръб. Но какво очаква? Като се замислиш, не ми се струва, че Хенри е поискал толкова много от него. Това не е причината да му бъде ядосан. Истинската причина е Камила. Искаш ли да ти кажа своята теория?
— Каква е тя?
— Мисля, че от известно време Камила и Хенри спят заедно. Чарлс е подозирал, но доскоро не е разполагал с доказателства. После обаче открива нещо. Не знам какво точно — каза той и вдигна ръка, когато се опитах да го прекъсна, — но не е трудно да се досети човек. Мисля, че е нещо, което е разбрал у семейство Коркоран. Нещо, което е видял или чул. И според мен се е случило преди ние да пристигнем. В нощта преди да потеглят с Клоук за Кънектикът, всичко изглеждаше наред, но помниш какъв беше Чарлс, когато пристигнахме. А докато си тръгнем, те дори не си говореха.