— Защо? Близнаците са мили.
— Да, бе — каза тя и завъртя силно гримираните си очи към мен в огледалото. — Слушай сега. Миналият семестър съм на един купон, пияна до козирката и се полюшвам на дансинга. Всички се блъскат един в друг, не знам защо, но близначката решава да мине през дансинга и бам, натрисам се право в нея и то много силно. Тя изрича някаква обида, която си беше незаслужена и преди да се усетя, съм плиснала бирата си в лицето й. Нощта беше такава. Дотогава вече ме бяха залели с бира шест пъти и на мен ми се стори, че точно това трябва да направя, разбираш ли?
Както и да е, тя започва да ми крещи, само след секунди се появиха брат й и онзи Хенри, надвесили са се над мен сякаш ще ме бият — издърпа косата си назад, събра я в конска опашка и се вгледа в профила си в огледалото. — Карай да върви. Пияна съм, а тия двамата са се надвесили застрашително над мен, знаеш колко голям е оня Хенри. Беше си доста страшничко, ама аз нали съм къркана, та не ми пукаше и им казах да се разкарат — извърна се от огледалото и ме дари с бляскава усмивка. — Цяла нощ бях пила камикадзета34. Блъснах колата, замесих се в бой…
— Какво се случи?
Сви рамене и се обърна към огледалото:
— Както ти казах, просто им рекох да се разкарат. Тогава близнакът започна да ми крещи. Все едно наистина ще ме убие, разбираш ли? А тоя Хенри просто си седи, но на мен ми се стори много по-страшен от другия. Както и да е. Там имаше един мой приятел, членуваше в рокерска банда, знаещ, вериги и всичко останало… чувал ли си за Спайк Роумни?
Всъщност бях, видях го на първия си петъчен купон. Беше огромен, тежеше над деветдесет килограма, ръцете му бяха покрити с белези, а върховете на ботушите му имаха остри налчета.
— Та, разправям ти, Спайк влиза и вижда как тия двамата ме обиждат, блъска близнака по рамото, казва му да се разкара и преди да се усетя ония са му се нахвърлили. Сума хора се опитват да издърпат тоя Хенри и не могат. Шестима не можаха да го издърпат. Счупи ключица и две ребра на Спайк, а и доста добре подреди хубавото му лице. Казах на Спайк да повика ченгетата, но и самият той бе загазил, та изобщо не трябваше да е на територията на общежитието. Беше си грозна сцена — пусна косата около лицето си. — Искам да кажа, че Спайк е як. И гаден. Всеки би си помислил, че ще спука от бой тия мамини момченца в костюми, с вратовръзки и всичко останало.
— Хмм — казах, като се опитвах да не се разсмея. Напушваше ме на смях като се сетех за Хенри с малките му кръгли очила, книгите на пали35 и счупената ключица на Спайк Роумни.
— Странно е — продължи Джуди. — Предполагам, че когато такива възпитани хора се ядосат, наистина полудяват. Точно като баща ми.
— Мда, май е така — отвърнах, гледайки в огледалото и намествайки възела на вратовръзката.
— Весело изкарване — рече тя с безразличие и тръгна към вратата, после се спря. — Няма ли да завриш в това сако?
— То е единственото ми хубаво сако.
— Искаш ли да пробваш едно от моите?
Обърнах се и я погледнах. Основният й предмет бе шиене на костюми и по тази причина стаята й бе пълна с всякакви странни дрехи.
— Твое ли? — попитах.
— Откраднах го от гардероба на работилницата за костюми. Мислех да го разшия и да си направя от него бюстие.
Страхотно, рекох си, но въпреки това тръгнах с нея.
Неочаквано, но сакото се оказа хубаво — стар модел на „Брукс Брадърс“ от коприна без подплата, цвят слонова кост на тънки райета в пауново зелено. Малко се бе отпуснало, но ми прилепна.
— Джуди — рекох докато си гледах ръкавите. — Прекрасно е. Сигурна ли си, че нямаш нищо против?
— Можеш да го вземеш, нямам време да се занимавам с него. Заета съм да шия шибаните костюми за „Както ви се харесва“. Премиерата е след три седмици и си нямам представа какво ще правя. За мен този семестър работят първокурсници, които не могат да различат шевна машина от дупка в земята.
— Между другото, друже, сакото ти ми харесва — каза Бъни, докато слизахме от таксито. — Коприна, нали?
— Да. Беше на дядо ми.
Бъни защипа парче от плътния, жълтеникав плат близо до маншета и го потърка между пръстите си:
— Страхотна дрешка — каза важно. — Въпреки че не е най-подходящото нещо за сезона.
— Така ли? — попитах.
— Така. Това е Източният бряг, младежо. Знам, че що се отнася до дрехите, по твоя край са доста laissez-faire36, но тук няма да те оставят да се разхождаш по бански през цялото време. Черно и синьо, това е номерът, черно и синьо… Позволи ми да ти задържа вратата. Струва ми се, че мястото ще ти хареса. Не е точно „Поло Лаундж“37, но за Върмонт върши работа, какво мислиш?