Камила беше нервна, може би се срамуваше от начина, по който се държеше Хенри. Силно желаеше да разбере какво става с Чарлс и ни отрупа с въпроси, на повечето от които не получи никакъв отговор. Скоро стана десет и десет, а после и десет и петнадесет.
— Никога не се е случвало Джулиан да закъснява толкова — каза Камила и погледна часовника си.
Изведнъж Хенри се изкашля. Гласът му бе странен и дрезгав, сякаш бе паднал, защото не бе използван отдавна.
— Няма да дойде.
Обърнахме се към него.
— Моля? — каза Франсис.
— Според мен днес няма да дойде.
Точно тогава чухме стъпки и на вратата се почука. Не беше Джулиан, а административният ръководител на студентите. Вратата се отвори със скърцане и той погледна вътре.
— Така, така — каза. Беше лукав, оплешивяващ мъж в началото на петдесетте и се славеше като доста безочлив. — Значи така изглежда Светилището. Светая светих. Досега нито веднъж не съм бил допускан вътре.
Погледнахме го.
— Не е зле — каза той замислено. — Помня, че преди петнадесет години, преди да построят новата сграда на научния факултет, се наложи да настанят няколко от съветниците тук горе. Имаше една психоложка, която обичаше да оставя вратата си отворена, смяташе, че така се създава приятелска атмосфера. Винаги поздравяваше Джулиан и му пожелаваше приятен ден когато минеше край вратата й. Можете ли да си представите, че Джулиан се обади на злия ми предшественик Чанинг Уилямс и заплашил да напусне, ако тя не се премести? — той се изхили. — „Онази ужасна жена“, така я наричаше. „Не мога да търпя тази ужасна жена да ме заговаря всеки път, когато мина край нея.“
Това бе история, която се разправяше из Хампдън, самият декан по учебната част бе разпространил известна част от нея. Психоложката не само бе оставила вратата си отворена, но и се бе опитала да накара Джулиан да направи същото.
— Честно да ви призная — каза той, — очаквах нещата да бъдат малко по-класически. Светилници. Хвърляне на дискове. Голи младежи да се борят на пода.
— Какво искате? — попита не много учтиво Камила.
Той млъкна, след като го прекъснаха, и й се усмихна мазно.
— Трябва да поговорим. Току-що научихме, че Джулиан е извикан съвсем ненадейно извън колежа. Взел е отпуска за неопределен срок и не се знае кога ще се върне. Няма нужда да споменавам — изрече фразата със саркастична изтънченост, — че това ви поставя в доста интересна ситуация от гледна точка на учебната година, особено когато краят на семестъра е след три седмици. Разбрах, че няма навика да дава писмени изпити?
Зяпнахме го.
— Курсови работи ли пишете? Песни ли пеехте? По какъв начин определяше крайната ви оценка?
— Устен изпит върху консултационните часове — каза Камила, — и срочна писмена работа за часовете по цивилизация — тя беше единствената от нас, която имаше достатъчно сили, за да говори. — За часовете по писане разширен превод от английски на гръцки, откъсът бе по негов избор.
Деканът се престори, че размишлява над това. После си пое дъх и каза:
— Проблемът, пред който сте изправени — сигурен съм, че го осъзнавате — е, че понастоящем не разполагаме с друг преподавател, който да поеме часовете ви. Господин Делгадо знае писмено гръцки и заяви, че с удоволствие ще провери писмените ви работи, но този семестър програмата му е запълнена. Самият Джулиан бе доста неотзивчив по този въпрос. Предложих му да ни препоръча евентуален заместник, но той отговори, че не познава такъв.
Извади лист хартия от джоба си.
— И така, хрумнаха ми три възможности, които стоят пред вас. Първата е да не доизкарате годината и да завършите през есента. Проблемът тук е следният: дълбоко се съмнявам, че катедрата по художествена литература и лингвистика ще наеме друг преподавател по класическа литература. Интересът към предмета е толкова малък, че по всеобщо съгласие тази част от учебната програма трябва да бъде отменена, особено сега, когато се опитваме да изправим на крака катедрата по семиотика.
Пое си дълбоко дъх.
— Втората възможност е да не приключите годината и да завършите работата по време на летните семинари. Третата възможност е, обръщам ви внимание, временно да намерим заместник. Разберете, много е съмнително, че така, както се развиват нещата, ще продължим да предлагаме степен по класическа филология в Хампдън. Мисля, че катедрата по английска литература ще приеме онези от вас, които решат да останат тук, при това с минимална загуба на учебни кредити, въпреки че по мое мнение всеки от вас, за да изпълни изискванията на катедрата, е изправен пред два семестъра допълнително учене, преди да можем да говорим за дипломиране. Във всеки случай — той погледна списъка, — сигурен съм, че сте чували за Хакет, подготвителното училище за момчета. В Хакет обръщат много сериозно внимание на класическите езици. Тази сутрин се свързах с директора и той каза, че би бил щастлив да изпрати преподавател, който два пъти в седмицата да ръководи заниманията ви. От ваша гледна точка това може да изглежда като най-добрата възможност, но при всички положения няма да е идеалното разрешение, като се има предвид, че трябва да можете да разчитате на покровителството на…