Тя бе силно разстроена. Франсис бе мъртвешки блед.
— Какво казва Хенри? — попитах.
— Казва, че не му пука за колата — отговори тя. — Не му пука за нищо. „Нека върви в затвора“, така каза.
— Виждал ли си съдията? — обърна се Франсис към мен.
— Да.
— Какъв е?
— Да ти кажа право, изглеждаше костелив орех.
Франсис запали цигара.
— Какво ще се случи, ако Чарлс не се появи? — попита той.
— Не съм сигурен. Почти съм убеден, че ще дойдат да го търсят.
— А ако не го открият?
— Какво искаш да кажеш? — попитах.
— Мисля, че трябва за известно време да изведем Чарлс от града — каза Франсис. Изглеждаше напрегнат и разтревожен. — Училището почти свърши. Няма нищо, което да го задържа тук. Мисля, че трябва да го изпратим при майка ми и Крис в Ню Йорк за няколко седмици.
— При сегашното му поведение?
— Имаш предвид пиянството ли? Мислиш ли, че майка ми има нещо против пияниците? Ще бъде в съвсем сигурни ръце.
— Според мен — каза Камила, — няма да успееш да го убедиш да замине.
— Мога сам да го заведа — отговори Франсис.
— Ами ако избяга? — изтъкнах аз. — Върмонт е едно, но в Ню Йорк може да се забърка в много по-големи проблеми.
— Добре — каза раздразнено Франсис, — добре, беше просто идея — прокара ръка през косата си. — Знаете ли какво можем да направим? Можем да го заведем извън града.
— Имаш предвид твоята къща ли?
— Да.
— Какво ще постигнеш?
— На първо място, лесно ще го закараме там. А какво може да направи, след като веднъж се озове там? Няма да има кола. Къщата е на километри от пътя. Не можеш да накараш някой шофьор на такси от Хампдън да те вземе от там за нищо на света.
Камила замислено го гледаше.
— Чарлс обича да ходи извън града — каза тя.
— Зная — продължи доволно Франсис. — Какво би било по-лесно? А и няма да се налага да го държим там дълго. Ние с Ричард ще останем при него. Ще купя една каса шампанско. Ще изглежда като купон.
Не беше лесно да накараме Чарлс да отвори вратата. Стори ни се, че чукахме около половин час. Камила ни бе дала ключ, но не искахме да го използваме, освен ако не се налагаше и точно когато размишлявахме над това, резето изщрака и Чарлс примигна срещу нас през процепа.
Изглеждаше дезориентиран, видът му беше ужасен.
— Какво искате?
— Нищо — отвърна доста спокойно Франсис, въпреки първоначалната смаяна пауза. — Може ли да влезем?
Чарлс гледаше ту единия, ту другия.
— Има ли някой друг с вас?
— Не — отговори Франсис.
Отвори вратата и ни пусна да влезем. Щорите бяха спуснати и жилището миришеше на кисело, като боклук. Когато очите ми привикнаха със сумрака, видях мръсни чинии, огризки от ябълки и кутии от супа, с които буквално бяха отрупани почти всички свободни повърхности. До хладилника, подредени с една перверзна спретнатост, стояха редица празни бутилки от уиски.
Една гъвкава сянка се стрелна по плота на кухнята, заизвива се между мръсните тигани и празните кутии от мляко. „Боже, рекох си, това плъх ли е?“ Но тогава тя скочи на пода, размахвайки опашка и видях, че е котка. Очите й светеха срещу нас в тъмнината.
— Намерих я на една празна строителна площадка — каза Чарлс. Забелязах, че дъхът му не вонеше на алкохол, а подозрително на мента. — Не е много питомна — вдигна ръкава на халата си, за да ни покаже мръсна и възпалена на вид плетеница от одрасквания по ръката си между лакътя и китката.
— Чарлс — обърна се към него Франсис, подрънквайки нервно с ключовете от колата — отбихме се, защото отиваме извън града. Решихме, че ще е добре да се махнем за известно време. Искаш ли да дойдеш?
Чарлс присви очи. Свали ръкава.
— Хенри ли ви изпрати?
— Божичко, не — изненада се Франсис.
— Сигурен ли си?
— Не съм го виждал с дни.
Чарлс все още не изглеждаше убеден.
— Дори не му говорим — казах аз.
Чарлс се извърна, за да ме погледне. Очите му бяха воднисти и леко разфокусирани.
— Ричард, здравей.
— Здравей.
— Знаеш, че винаги много съм те харесвал.
— Аз също те харесвам.
— Не би действал зад гърба ми, нали?
— Разбира се, че не.
— Защото — и Чарлс кимна към Франсис, — знам, че той би го направил.
Франсис отвори уста, но я затвори. Изглеждаше така, сякаш го бяха зашлевили.
— Подценяваш Франсис — обърнах се спокойно, с тих глас, към Чарлс. Другите често правеха грешка, като се опитваха да го вразумят по напорист и агресивен начин, а единственото, от което се нуждаеше той, бе да бъде успокояван като дете. — Франсис много те харесва. Той ти е приятел. Като мен.