Франсис бе обгърнал с ръце облегалката на кушетката и бе положил брадичка върху тях. Гледаше през прозореца.
— Не знам какво да правя — каза той. — Сещаш се, че е откраднал камиона.
— Може би ще се върне.
— Страхувам се, че ще се блъсне. Или пък, че ще го спрат ченгетата. Обзалагам се на каквото пожелаеш, че се е гипсирал. Само това му трябва, да го спрат за шофиране в пияно състояние.
— Не трябва ли да тръгнем да го търсим?
— Не знам откъде да започна. Може да е изминал половината път до Бостън.
— Какво друго можем да направим? Да седим и да чакаме телефонът да звънне?
Първо опитахме в баровете — „Фармърс Ин“, „Вилиджър“, „Болдър Тап“ и „Ноти Пайн“. „Ноч“. „Фор Скуайърс“. „Ман ъв Кент“. Беше облачно, но летният залез бе великолепен. Паркингите, настлани с чакъл, бяха пълни с камиони, но нито един не беше онзи на господин Хач.
Ей така минахме и край магазина за алкохол. Пътеките между рафтовете лъщяха и нямаше никого, крещящите редици с ром („Наградите на тропическия остров!“) се състезаваха със сериозните, аптекарски редове с водка и джин. От тавана висеше и се въртеше картон, който рекламираше съд за охлаждане на вино. Нямаше клиенти и един стар, дебел върмонтец с татуирана на ръката гола жена се бе облегнал на касовия апарат. Говореше си с едно хлапе, което работеше в съседния „Мини-Март“.
— И тогава — чух го да казва с приглушен глас, — и тогава оня вади рязана пушка. Емет стои до мен, точно където съм сега. „Нямаме ключ за касата“ му вика. А оня дърпа спусъка и виждам как мозъка на Емет… — показа, — се пръсна по цялата стена отзад.
Минахме през цялото студентско градче, дори през паркинга на библиотеката, а после отново се насочихме към баровете.
— Напуснал е града — каза Франсис. — Сигурен съм.
— Според теб дали господин Хач ще се обади в полицията?
— Ти какво би направил? Ако беше твоят камион? Няма да направи нищо, преди да е говорил с мен, но ако Чарлс не се върне, примерно утре следобед…
Решихме да се отбием през „Албемарл“. Колата на Хенри бе паркирана отпред. С Франсис влязохме предпазливо във фоайето, защото не знаехме как ще се справим с хотелиера, но като по чудо на рецепцията нямаше никого.
Качихме се на втория етаж до 3-А. Камила ни отвори. Вечеряха заедно, румсървис — агнешки пържоли, бутилка бургундско и жълта роза във ваза.
Хенри не бе доволен, че ни вижда.
— Какво мога да направя за вас? — попита и остави вилицата.
— Става дума за Чарлс — каза Франсис. — Измъкна се, без да разберем.
Разказа им за камиона. Седнах до Камила. Бях гладен, а агнешката й пържола изглеждаше доста апетитна. Видя ме, че я гледам и разсеяно побутна чинията към мен.
— Ето, хапни си.
Хапнах си и изпих чаша вино. Хенри не спря да се храни и слушаше.
— Къде според теб е отишъл? — попита той, когато Франсис свърши.
— Откъде, по дяволите, да знам?
— Не можеш да накараш господин Хач да не предявява обвинения, нали?
— Не и ако не си върне камиона. Или ако Чарлс катастрофира.
— Колко може да струва един такъв камион? Ако приемем, че леля ти не му го е купила.
— Дума да не става.
Хенри избърса устата си с кърпа и бръкна в джоба си за цигара.
— Чарлс се превръща в доста сериозен проблем. Знаете ли какво си мисля? Колко би ми струвало да наема частна болногледачка.
— За да го откажеш от пиенето, това ли имаш предвид?
— Разбира се. Очевидно не можем да го изпратим в болница. Може би, ако наемем хотелска стая — не тук, някъде другаде, и ако намерим човек, комуто можем да се доверим, може би някой, който не говори английски…
Камила изглеждаше болна. Беше се отпуснала в стола си.
— Хенри, какво ще правиш? Ще го отвлечеш ли? — попита тя.
— Да го отвлека не е думата, която бих използвал.
— Страхувам се, че ще катастрофира. Мисля, че трябва да излезем да го търсим.
— Търсихме го из целия град — каза Франсис. — Според мен не е в Хампдън.
— Звъняхте ли в болницата?
— Не.
— Според мен онова, което трябва да направим — каза Хенри, — е да се обадим в полицията. Да проверим дали не е имало някакви пътнотранспортни произшествия. Мислиш ли, че господин Хач би се съгласил да каже, че е заел камиона на Чарлс?
— Той наистина му го е заел.
— В такъв случай — каза Хенри, — би трябвало да няма проблем. Освен ако, разбира се, не го спрат за шофиране в пияно състояние.