— Когато видите това съобщение, ще съм мъртъв.
В съобщението той каза и още, че не кариерата му в полицията го е убила, а двете кутии цигари на ден. Видях го в три сутринта, бях сам в апартамента си, телевизорът бе чернобял и имаше доста смущения. Бял шум и снеговалеж. Сякаш говореше на мен, право от телевизора. За миг бях обзет от дезориентация и паниката ме сграбчи. Можеше ли призрак да се въплъти през дължината на вълните, електрическите точки и кинескопа? Какво всъщност са мъртвите, ако не вълни и енергия? Светлина, идваща от мъртва звезда?
Това между другото е израз на Джулиан. Помня от една негова лекция върху „Илиада“, когато Патрокъл се явява в съня на Ахил. Има един трогателен откъс, в който Ахил, преизпълнен с радост от появата на призрака, се опитва да прегърне своя стар приятел. Но той изчезва.
— Мъртвите ни се явяват в сънищата — каза Джулиан, — защото само по такъв начин могат да ни накарат да ги видим. Онова, което виждаме е само един образ, дошъл от много далеч, светлина, идваща от мъртва звезда…
Което пък ми напомня за нещо, което сънувах преди няколко седмици.
Бях се озовал в непознат и пуст град, стар град като Лондон. Населението му бе изчезнало заради война или епидемия. Беше нощ, улиците са тъмни, бомбардирани, изоставени. Дълго се щурах безцелно край разрушени паркове, взривено убежище, празни парцели, погълнати от плевели и срутили се блокове, а ръждясалите им подпори се подаваха отстрани като ребра. Но тук-там, пръснати между безлюдните черупки на достолепните стари обществени сгради, виждам нови, които са свързани с футуристични алеи, осветени отдолу. От руините се издигат дългите, студени образи на модерната архитектура, фосфоресциращи и зловещи.
Влязох в една от тези нови сгради. Май беше лаборатория или музей. Стъпките ми отекваха по настлания с плочки под. Имаше група мъже, всички пушеха лули и се бяха събрали около стъклена витрина, която проблясваше в сумрака и осветяваше по вампирски лицата им изотдолу.
Приближих се. Във витрината имаше машина, която бавно се въртеше на поставка, машина, чиито метални части влизаха, излизаха и се събираха, за да създадат нови образи. Храм на инките… щрак, щрак, щрак… Пирамидите… Партенона. Историята се нижеше пред очите ми и се променяше всяка секунда.
— Мислех си, че ще те открия тук — каза един глас до лакътя ми.
Беше Хенри. В сумрака безстрастният му поглед не трепваше. Над ухото му, под телената рамка на очилата, виждах барутния нагар и тъмната дупка в дясното слепоочие.
Не бях кой знае колко изненадан да го видя, но се радвах.
— Знаеш ли — казах му, — всички казват, че си мъртъв.
Той се загледа надолу към машината. Колизеят… щрак, щрак, щрак… Пантеонът.
— Не съм мъртъв. Само имам известни проблеми с паспорта.
— Моля?
Той се изкашля.
— Движенията ми са ограничени. Вече нямам право да пътувам толкова свободно, колкото бих искал.
Света София. „Сан Марко“ във Венеция.
— Какво е това място? — попитах го.
— Боя се, че тази информация е засекретена.
Огледах се любопитно. Явно бях единственият посетител.
— Отворено ли е за всички? — попитах.
— Не, принципно не е.
Погледнах го. Имаше толкова много неща, които исках да го попитам, толкова много, които да му кажа. Но някак си знаех, че не бе време за това, а и дори да беше, не това бе най-важното.
— Щастлив ли си тук? — казах накрая.
Замисли се за миг.
— Не особено. Но и ти не си много щастлив там, където си.
„Василий Блажени в Москва“. Катедралата в Шартр. Солсбъри и Амиен. Погледна часовника си.
— Надявам се, че ще ме извиниш, но закъснявам за среща.
Обърна се и си тръгна. Гледах как гърбът му се отдалечава надолу по дългия и блестящ коридор.
Бележки
1
Възможната липса на очилата е препратка към едно от най-печално известните престъпления в историята на САЩ. На 21 май 1924 г. в Чикаго е убит четиринадесетгодишният Боби Франкс, малко по-късно в процеса на разследването са арестувани и обвинени в неговото убийство двама от съучениците му — Нейтън Леополд и Ричард Льоб. Двамата изключително надарени и произхождащи от богати семейства младежи са искали да извършат „идеалното престъпление“ и да се измъкнат. Намерените на местопрестъплението очила, принадлежащи на Нейтън Леополд, едва не пращат и двамата малолетни престъпници на бесилото. — (Бел.прев.)