— Пристигна ли Симон Еретик?
— Не знам — почеса се бояджията по главата. — Не съм чувал.
— Щом не си чул, значи сме дошли навреме. Такава новина не се пропуска.
Изпратиха един горянин да дебне на кея, а другите легнаха да си доспят. За това, което им предстоеше, се нуждаеха от много сили.
Не бяха спали и два часа, когато съгледвачът ги разбуди, задъхан от вълнение:
— Пристига!
Разсънени начаса, заговорниците награбиха това, що им беше отредено, и само за няколко минути, преобразени до неузнаваемост, един по един се измъкнаха навън.
Слав зае мястото си до пристана. Свали кошовете от коня и хвана поводите. Всеки познавач би открил под съдрания чул отличния бегач.
Галерата приближаваше със свити платна, само на гребла. На разкошната кърма под червен балдахин се беше изправил абат Симон дьо Клерк. До планшира на горната палуба се бяха изпъчили свирачите и надуваха тържествено фанфарите. По палубата стърчаха неподвижни, като изваяни, бойците, чиито оръжия блестяха на слънцето с ослепителни искри. Зад кърмата се влачеше по водата знамето на сарацинската галера, а от борда надничаха освободените роби, които инквизиторът беше намерил на острова.
Народът прииждаше на тълпи: селяни, оставили стоките си на пазара, излезли от работилниците занаятчии, чираци, избягали от духалата, становете, бояджийските казани, къщовници, зарязали гозбите на огъня и децата в люлките, свободни от наряд войскари, сакати просяци с паничките си. Толкова са малко развлеченията в града — кой ще пропусне такова зрелище? Рояци дечурлига се провираха под краката на възрастните, катереха се по зидовете и дърветата, мушкаха се навред.
Корабът зави плавно, левите му весла се изтеглиха навътре и той се прилепи леко към кея. И докато няколко войници разблъскваха тълпата с алебарди, за да разчистят пътя, от борда спуснаха трапа, по който най-първо слязоха освободените роби. После един конник препусна през изходната порта към Стария монастир с някаква заръка до отседналите там кръстоносци.
На пристана вече се бяха събрали градските първенци начело с мера и духовенството с черковните хоругви. И когато те направиха полукръг пред галерата, по проснатата по мостчето червена пътека бавно и тържествено слезе абат Симон дьо Клерк. Сам, без Тайната книга, без пленницата си. Съпроводен от телохранителите. И никой друг.
Застанал настрани, доста далеч, Слав Граматик дочу откъслечни думи от краткото му приветствие. Те бяха достатъчни да разбере, че инквизиторът няма да остане в града, а ще продължи по море към Марсилия. С Тайната книга и с Женевиев. Да ги предаде лично на кардинал Ромен дьо Сен Анж, папския легат.
В първия миг дъхът му пресекна. Това объркваше целия му план. Ала само за миг. Прецени начаса. Начаса намери другото решение.
— Тръгвай! — пошепна той твърдо на Роже Симон. Горянинът възрази смутен:
— Но… нали…
— Изпълнявай плана!
Роже се подчини на властния му глас. Забрави, че беше предводител на толкова бойци, че не беше длъжен да се подчинява. Отнесе приготвената тава с разжарени дървени въглища насред посрещаните, постави я на земята и метна в нея шепа плаунови спори, които пламнаха мигновено. Огромен огнен взрив като безшумна мълния блесна в очите на множеството.
Това кратко ослепяване беше достатъчно за Слав Граматик. Когато хората отново прогледнаха, богомилът препускаше в кариер към градската порта, метнал на седлото пред себе си обезумелия от уплаха инквизитор. Слисаните граждани се пръсваха като врабчета по пътя му.
Тези секунди се оказаха спасителни за нападателя. Ето, той наближи портата. Но стражите съобразиха бързо. Единият насочи към него копието си. Другият се хвърли към макарата, за да спусне желязната решетка.
И тогава седналите наблизо горяни, преоблечени като рибари, които уж кърпеха мрежите си, с обигран замах ги хвърлиха върху вратарите, омотаха ги в тях, обезвредиха ги. После се метнаха на своите коне и препуснаха подир предводителя си и богомила. Дружината прелетя с тропот по спуснатия над рова мост, сподирена от рояк стрели.
Тогава и Симон Еретик се опомни от първата изненада. Без да издаде някакво намерение за съпротива, с неуловимо движение той измъкна кинжала, който бе окачен под духовническото му расо. И изведнъж, с неподозирана ловкост, се опита да го забие в корема на похитителя си.
Слав излезе по-бърз от него. Изви светкавично ръката му и го принуди да изтърве оръжието си. После продължи нататък, притиснал с железни пръсти врата на инквизитора.
Скоро наближиха моста, прехвърлен върху стръмните брегове на реката. Оставеният там горянин вече довършваше работата си. Когато конниците преминаха на другия бряг, той сряза последната греда и мостът се сгромоляса с трясък в урвата тъкмо пред конете на преследвачите. И докато враговете диреха брод далече нагоре по течението, бугрите навлязоха в гората. Поспряха само да вържат добре пленника, след което продължиха по руслото на един планински поток да заличат във водата следите си, ако папистите пуснат подире им кучета.