След като измъкнаха от ръцете на враговете Женевиев дьо Монгри и Хейнрик ван Ленеп, след като Тайната книга попадна в ръцете им, горяните изчакаха определения срок за освобождаването на анцианус Филип. И когато се убедиха, че Симон Еретик няма намерение да изпълни обещанието си, ведно с присъединилите се по пътя им селяни-бугри поеха към Стария монастир. Ако разполагаха с достатъчно време, щяха да съберат много повече хора, с които да се надяват на някакъв успех.
Ала инквизиторът ги превари. Докато бунтовниците още чакаха да пусне доброволно анциануса, той бе повикал на помощ съседния отряд кръстоносци и с удвоени сили излезе сам да ги пресрещне и разгроми, преди да са се опомнили.
Попречи им и изникналото разногласие между Роже Симон и Слав Българина. Богомилът продължаваше да настоява за безкръвна борба. Молеше ги да не бързат с проливането на кръв, преди да са опитали всичко друго. За довод им сочеше успеха си на пристанището. Горянският водач пък настояваше, че Старият монастир не може да се сравнява с никакво пристанище. Старият монастир се охраняваше строго от многочислен отряд.
Волю-неволю бугрите трябваше да отстъпят пред превъзхождащия ги противник. И благодарение на местните водачи, които познаваха отлично околността, успяха да се измъкнат от обкръжението по най-затънтените пътеки, като се катереха по непристъпните урви и газеха с часове в ледените горски потоци. Принудени бяха да се приберат в замъка Монгри и там да се приготвят за отбрана. Нямаха друг избор.
В замъка завариха кастелана Жак Баптист. След завръщането му Симон Еретик го бе пуснал на свобода. Защитниците побързаха да вдигнат моста пред крепостната порта. За вода нямаха грижа. Най-често от липса на вода падаха обкръжените крепости. Насред двора беше издълбан кладенец, който не пресъхваше. В избите се пазеше достатъчно жито и осолено месо. Можеха да изтраят на дълга обсада. А стените и кулите бяха непристъпни, издигнати върху отвесна скала, висока повече от петдесет стъпки. Само един тесен провлак, пресечен от дълбок ров, върху който лягаше подвижният мост, я свързваше със света. Войниците на Женевиев дьо Монгри и горяните заеха веднага местата си. Главните сили се съсредоточиха в двете четириъгълни кули над входа. Зад всеки зъбер на бойниците, по парапетите, зад амбразурите задебнаха обковани в желязо воини, насочили лъкове и арбалети. Натрупаха дърва до казаните със смола, натъкмиха негасената вар, от която щяха да приготвят варно мляко за ослепяване на нападателите.
Достигнали на хвърлей стрела от рова, първите разузнавачи се прикриха зад дърветата. Постепенно се придвижваха напред и главните сили, заемаха позиции, готови да пресекат всеки опит за излаз на обсадените. Настъпващите подире им се разполагаха на стан зад тях. Някои слизаха долу, под канарите, и обгръщаха замъка отвред в безпощаден обръч. С няколко коли докараха три тарана за разбиване на вратите. Доведените насила селяни започнаха да секат сухи дърва и да ги влачат към рова. Натрупаха насечени клони и долу, под скалите, извозиха няколко коли слама от полето, нахвърлиха я върху кладите, изсипаха отгоре им торби със сяра. Смятаха с огън и дим да задушат защитниците, които явно не биха могли да сломят с редовна обсада.
Затова Роже Симон, опознал отдавна нрава на кръстоносците, заповяда да приготвят кърпи, които всички трябваше да намокрят и да слагат пред устата си при пожара. В отряда винаги имаше по няколко пощенски гълъба за връзка с главните сили на Раймонд. Пазеха ги много скъпернически, само за крайна нужда. И ето дойде и техният ред.
Ала Симон Еретик беше по-предвидлив. Изглежда, очаквал бе и това. Още щом излетяха двете птици, подире им се стрелнаха няколко ловни сокола, настигнаха ги и ги отнесоха на соколарите. Свършиха хубава работа. Не напразно един ловен сокол струваше колкото пет хубави коня. И тази надежда на обсадените пропадна. Остана им само една — да се осланят на своите сили, докато някой доброволен вестител съобщеше на Раймонд за бедствието, в което бяха изпаднали.
Цялата нощ премина в трепетно очакване. Цяла нощ стражите се взираха в осветената от луната околност, цяла нощ свободните от наряд защитници не свалиха броните и шлемовете си, готови да скочат мигновено при тревога. Не мигнаха и жените, шепнейки молитви до бога да помогне на верните си чада.
А когато разсъмна добре, бугрите видяха насред пътя пред главната порта вързан за един кол своя анцианус. Облечен в дрипи, измъчен, със засъхнала по тялото кръв от преживените мъчения в инквизицията, Филип се опитваше да се държи прав с устремени към съмишлениците си невиждащи очи.