Слав Българина и Роже Симон, застанали на главната кула, се спогледаха, смазани от безпомощна ярост, безсилни да направят какъвто и да е опит за спасението му. Виждаха, кръстоносците ги предизвикваха нарочно към някоя отчаяна постъпка, чакаха да отворят вратите в рискован опит да преодолеят тия стотина крачки, що ги деляха от нещастника, за да го изтръгнат от мъченията. И двамата бяха убедени, че всеки подобен опит е обречен на провал. Макар и добре прикрити, враговете им се виждаха от високите бойници, залегнали зад дебелите дънери и зад купищата насечени клони.
След няколко часа мъчително очакване обсадените забелязаха раздвижване сред нападателите. По пътя се зададе на кон абат Симон. Пред него яздеше войник с бяло знаме. Ясно, предлагаше преговори. Ала както изглежда, и той самият не се доверяваше твърде много на парламентьорския знак, затова спря на разстояние, по-голямо от хвърлей стрела. Вдигна ръка и когато струпаното по стените множество стихна, заговори гръмогласно:
— Бугри! Аз имам сила и власт да ви унищожа. Но ще бъда снизходителен, ако ми предадете без бой Българина. Ще ви върна епископ Филип. И ще снема обсадата. Не склоните ли, ще набия Филип на кол пред очите ви. После ще превзема замъка и всички ще прекарам под меча. Бог да ви е на помощ!
И преди още обсадените да се опомнят от неочакваността на това предложение, анцианус Филип се изпъна на въжетата й с неподозирани сили извика:
— Братя! Не се хващайте на уловката му! Не предавайте Българина!
Един войник запуши с ръка устата му, а друг след това я върза с кърпа. Симон Еретик додаде:
— Аз казах! Помислете си! Изберете между великодушието и жестокостта ми. Ще чакам до обяд. Не получа ли отговор, ще убия анциануса ви, ще срина бърлогата ви!
И обърна коня си.
В приемната зала се събраха Роже Симон, Хейнрик ван Ленеп и Слав Граматик. Дойде и владетелката на замъка.
С решителен вид, с огън в очите, богомилът заговори:
— Братя, трябва да ви напусна. Длъжен съм! Най-нетърпелива от всички Женевиев дьо Монгри го прекъсна:
— Аз познавам Симон Еретика. Всяка негова дума е коварство. Не му вярвам. Не му вярвайте и вие!
Слав възрази:
— Откажа ли, ще изпълни заканата си. Все едно, аз ще бъда виновен за смъртта на анциануса. И за вашата…
Роже Симон подкрепи Женевиев:
— Първо иска с хитрост да се отърве от теб. Почувствувал е твоята сила. Сетне ще се разправи и с нас.
Богомилът поклати упорито глава:
— Всеки, който е приел истинската вяра, се е обрекъл предварително на погибел. Така и самият поп Богомил доброволно надяна ризата на смъртно осъдените, когато тръгна да проповядва истината.
— Ти си ни нужен — обади се нидерландецът.
— Най-важното е Тайната книга! Нея трябва да запазим, каквото и да се случи!
Тогава Женевиев дьо Монгри отмести плоча в стената. И зад нея се появи тайник.
Положиха вътре скъпоценната книга и отново наместиха плочата. Никой, който не беше посветен, не би се досетил.
Слав отново заяви:
— Нямам право да остана! И заради мен да се пролива кръв, да гинат хора. Заради такива като мен и него, съвършените, да пращаме на голгота обикновените вярващи! Защо ще ни спасявате? И от какво ще ни спасявате? От кладата, с която душата ни ще се освободи от тленния си ковчег, за да се възвиси към бога — за това ли?
— Не за това! — скочи Хейнрик ван Ленеп. — Не само заради Филип. Повече заради тях самите, заради онеправданите. Защо смяташ, че ще ги пратим на голгота? Ние ще ги поведем към победа, както ги води Раймонд. С кротост и всеопрощение ли ще постигнем рая на земята? Ще паднат ли насилниците от силата на кротостта? Трябва да се изправим срещу земните тирани. Да сразим всяко насилие: и на земята, и на небето.
Слав Граматик го изслуша търпеливо, без да трепне лицето му. И когато той спря, задъхан от вълнение, добави:
— Не ми пречете! Съвършеният не принадлежи на себе си. Той е пожертвувал живота си от часа, когато е приел „утешението“, когато се е посветил на саможертвата. Аз бях длъжен да донеса Тайната книга. И ето, донесох я. Сега се яви нова цел — с моята смърт да спася вас. Защо ме разубеждавате?
Женевиев дьо Монгри се изправи.
— Защото си ни нужен. Разчитаме на твоя ум и твърдост. И защото не вярваме на Еретика. Защото го смятаме годен на всякаква подлост. Защото сме убедени, че няма да устои на обещанието си.
Слав положи ръка на гърдите си.
— Но съгласете се! Нямам право — аз да стоя зад стените и да гледам как гинат хора! И да знам, че ако не бях тук, те щяха да останат живи. Дори да ме излъже. По-добре да загина редом с Филип, отколкото цял живот да ме мъчи угризението…
И се изправи решително.