— Ще ми направиш ли една услуга? — запита я тя. — Една голяма добрина.
Мари отвърна:
— Че ако не го направя за теб, за кого другиго? Само кажи какво искаш!
Женевиев се приведе към нея и почти пошепна:
— Ако се случи нещо с мен, ако замъкът падне в ръцете на кръстоносците, опази детето ми! Предай го на леля Луиз!
Мари скръсти ръце на гърдите си.
— В името на бога!
След това, донейде поуспокоена, Женевиев се изкачи навръх наблюдателната кула, за да огледа отвисоко околността, да проследи движението на враговете, да разгадае, ако й се удаде, замислите им.
Беше уверена в здравината и непристъпността на своята твърдина. Не на една обсада бе издържала тя през вековете. Можеше да устои и на тази, да изчака помощ от конт Раймонд, ако той пожелаеше или имаше сила да стори това. Не беше уверена най-вече в себе си. Правилно ли бе постъпила тя, що носеше вината за всичко? Ако се бе оказала по-твърда там, в подземията на инквизицията, анцианус Филип нямаше да попадне в лапите на жестокия Симон дьо Клерк, Слав Българина нямаше да преплава морето, та да донесе Тайната книга и да се окаже затворен в една обсадена крепост, нямаше всички други страдания да се стоварят върху главите на клетите хорица. Ех, наистина, тя опита и в падението си да постъпи така, както повеляваше сърцето й. Премълча за скривалището на анциануса. Издаде само книгата. Тъй беше сметнала тогава, тъй смяташе и сега. Най-важното е човекът. Човекът струва повече от всяка книга, повече дори от Тайната книга. Защото всичко на тоя свят, защото и Тайната книга беше създадена заради човека. Не човекът заради книгата. Болеше, много я болеше. Мечтала бе да даде нещичко и тя, както хилядите мъченици, които са гинали по арените и на кръстовете в името на Христа. Мечтала бе, а когато бе дошъл часът, не бе устояла, прекършила се бе. И все пак, би ли могла да не се прекърши? Коя майка на нейно място щеше да издържи? И би ли била тогава истинска майка? Дали не беше вече много късно да се включва в борбата? Майката, всяка майка, контеса или селянка, поставя рожбата си над всичко — над имот, над чест, над другите хора. Дори — прости й, боже, — дори над бога. За този грях, а всяка слабост, когато се отнася за вярата, е смъртен грях — тя беше длъжна да понесе изкуплението. Беше длъжна. И ето, настанал бе денят да пожертвува всичко това — и име, и владения, а може би и живота си. И болката, оная скрита, потискана дълбоко в гърдите болка, отново стисна сърцето й, спря дъха й. Своя живот — добре, но Жан, невръстният, безпомощният Жан — какво беше виновен пък той? Как щеше да го остави?
А нейде в ниското се бе разгърнал станът на кръстоносците. И там на кладата щяха да изгорят анцианус Филип.
Очите й се напълниха със сълзи. Клетият старец! Ако беше при нея, той щеше да й каже, че не бива да жали, защото от огъня ще се представи веднага на бога. И все пак…
Бурята се усилваше. Горе, на високото, воините се омотаваха в плащовете си и се потулваха зад някой зид или бойница. Долу, под краката й, люлееше клони гората, в която се криеха обсадителите.
Внезапно тя трепна, чула името си. Извърна се и-видя Роже Симон, който се изкачваше задъхан от бързане по каменната стълба.
— Българина! — извика той отдалеч. — Избягал! Тя неволно притисна с ръка сърцето си.
— Някой му е отворил. Женевиев се досети изведнъж:
— Жак Баптист! Да го намерим веднага! У него е вторият ключ.
Ала колкото и да го дириха, колкото и да го викаха, не успяха да го открият. Сякаш бе потънал вдън земя.
Женевиев се спусна към подземието, запъти се към желязната врата на тайния вход. И я намери отворена. Отдавна никой не бе ходил там, не бе ставало нужда, затова подът бе застлан с дебел слой прах. И върху праха личаха ясно стъпките на двама мъже, които съвсем наскоро бяха минали оттук, без да се върнат назад.
Значи тъй, успял бе да избяга, успял бе да изпълни това, що бе намислил? И то с помощта на кастелана й. А защо ли му беше помогнал Жак Баптист? И той ли бе решил да се пожертвува?
Преди нея реши Хейнрик ван Ленеп:
— Да ги нападнем! Преди да е станало късно.
— Да ги изненадаме! — подкрепи го тозчас Женевиев. — Ще ги ударим в гръб през тайния изход.
Само Роже Симон се поколеба.
— Българина го каза, това са негови думи. Нямаме право заради един човек да жертвуваме народа. Слав отиде сам, доброволно…
— За да спаси нас — прекъсна го Женевиев. Хейнрик я подкрепи разпалено.
— А защо говорехте друго — прекъсна го Роже, — когато ставаше дума за анциануса? Нима ще оставим без защита и Тайната книга?
Съжали начаса, когато видя как пребледня лицето на владетелката на замъка, как занемя в гняв нидерландецът.