Съберяха ли се Бътлър и Фоул, оставаха заедно за цял живот. Работата беше трудна и самотна, но възнагражденията бяха щедри, в случай че човек оцелееше, за да се възползва от тях. Ако не оцелееше, семейството му получаваше шестцифрена компенсация плюс месечна пенсия.
Последният Бътлър охраняваше младия си господар Артемис вече дванадесет години, от деня на раждането му. И макар че се подчиняваха на ред, въведен преди векове, отношенията между тях бяха далеч по-близки от тези между господар и слуга. Артемис бе най-близкото същество на Бътлър, повече от приятел, а здравенякът беше като баща за господаря си, ако и да изпълняваше заповедите му.
Бътлър не обели и дума, докато не се качиха на самолета до „Хийтроу“ от Банкок, но след това не можа да се сдържи да не попита.
— Артемис!
Момчето вдигна поглед от екрана на своята Книга на Могъществото. Тъкмо се канеше да започне превода.
— Да?
— Исках да ви питам за знахарката. Защо просто не взехме Книгата и не я оставихме да умре?
— Трупът е улика, Бътлър. Постъпих така, за да не давам основания на Народа да ме подозира.
— А думите на знахарката?
— Не ми се вярва да признае, че е показала Книгата на човек. За всеки случай добавих лек амнезиак във втората ампула. Когато се събуди, последната седмица ще й се губи.
Бътлър кимна с възхищение. Винаги с две крачки напред — така действаше господарят Артемис. Хората говореха, че бил отломка от стара скала. Но грешаха. Господарят Артемис бе чисто нова, млада скала от порода, каквато никой досега не беше виждал.
След като разсея съмненията си, Бътлър отново зарови поглед в броя на „Оръжия и амуниции“, като остави на спокойствие работодателя си да разбулва тайните на Вселената.
(обратно)Сигурно вече сте разбрали докъде би могъл да стигне Артемис Фоул, за да осъществи целта си. Но каква точно беше тази цел? Какъв бе този чудноват план, който включваше изнудване на пристрастен към алкохола елф? Отговорът беше: злато.
Търсенето на Артемис бе започнало две години по-рано, когато той се запали по сърфирането в Интернет. Бързо изнамери най-загадъчните сайтове: отвличане от извънземни, появи на НЛО и свръхестествени явления. Но особено го заинтересува съществуването на Народа.
След като прерови гигабайти от данни, той откри стотици свидетелства за феи от почти всички страни в света. Всяка цивилизация притежаваше собствено понятие за представители на Народа, които обаче несъмнено принадлежаха към едно и също тайнствено семейство. В няколко истории се споменаваше за Книга, която всяка фея носела със себе си. Това бе тяхната Библия. Предполагаше се, че съдържа историята на расата им и заповедите, които ръководят дългия им живот. Разбира се, Книгата беше написана на гномски, езика на феите, и не можеше да бъде от полза на човек.
Артемис вярваше, че с помощта на съвременните технологии Книгата може да бъде преведена. А чрез превода би могъл да стане господар на цял род създания.
„Опознай врага си“ — това бе мотото на Артемис; и той се зарови в наличните сведения за Народа, докато събра огромно количество информация за характерните особености на представителите му. Но тя не му беше достатъчна. Затова Артемис пусна обява в мрежата: „Ирландски бизнесмен е готов да заплати щедра сума в американски долари, за да се запознае с фея, елф, горски дух, гном.“ Повечето отговори, които получи, бяха фалшиви сигнали, но пътуването до град Хо Ши Мин бе награда за усилията.
Артемис беше може би единственият жив човек, който знаеше как да използва пълноценно тази своя придобивка. Той бе запазил детската си вяра в магии, подсилена от решимостта на възрастен да я претвори в дело. Ако изобщо някой можеше да си вземе от вълшебното злато на феите, това бе Артемис Фоул Втори.
Беше ранна сутрин, когато пристигнаха в имението Фоул. Артемис нямаше търпение да отвори файла в компютъра си, но първо реши да се обади на майка си.
Анджелин Фоул бе на легло. Беше се разболяла след изчезването на съпруга си. Лекарите казваха, че страда от нервно напрежение. Нуждае се само от почивка и приспивателни. Оттогава бе изминала почти година.
По-малката сестра на Бътлър, Джулиет, седеше в подножието на стълбището. Беше забила поглед в стената. Дори лъскавата спирала върху миглите на момичето не можеше да смекчи изражението му. Артемис вече бе виждал този поглед: точно преди Джулиет да повали на земята един особено нахален разносвач на пици. Това, както Артемис узна по-късно, бе станало с помощта на хватка от спортна борба — необичайно хоби за младо момиче. Но в края на краищата тя беше Бътлър.