Програмата се нуждаеше от някакви характеристики, нещо основно, за което да се закачи. Артемис отдели всички букви и зададе сравнения с английски, китайски, гръцки, арабски букви и текстове на кирилица. Опита дори с огам. Нищо.
Раздразнен и объркан, той изпъди Джулиет, която бе дошла да му донесе сандвичи, и се зае със символите. Най-често срещаната пиктограма представляваше дребно изображение на мъж. Прие, че фигурката е мъжка, макар и да си даваше сметка, че предвид оскъдните си познания по анатомия на феите можеше да бъде и жена. Внезапно го осени една мисъл. Отвори файла с древните езици на своя Пауър Транслейтър и избра египетски.
Най-после. Точно попадение. Символът поразително приличаше на йероглифа за бог Анубис от текста в гробницата на Тутанкамон. Това се връзваше с други разкрития. Първите записани литературни произведения на човечеството разказваха за феи и навеждаха на предположението, че цивилизацията на феите е предхождала човешката. Можеше да се окаже, че египтяните просто са заимствали вече съществували букви, за да задоволят необходимостта си от писменост.
Имаше и други сходства. Но все пак буквите бяха достатъчно различни, за да останат нерегистрирани от компютъра. Сверяването трябваше да се прави на ръка. Всеки гномски знак трябваше да се увеличи, да се разпечата и след това да се сравнява с йероглифите.
Артемис усещаше как сърцето му победоносно тупти в гръдния му кош. Почти всяка пиктограма или буква от Книгата на феите имаше египетско съответствие. Повечето бяха универсални, като слънце или птица. Но някои изглеждаха направо свръхестествени и трябваше да се нагаждат, за да имат смисъл. Изображението на Анубис например нямаше смисъл като бог куче, затова Артемис го промени на цар на феите.
До полунощ момчето успя да въведе откритията си в своя „Макинтош“. Сега трябваше само да натисне „Декодирай“. И той го направи. В резултат на това се появи дълга и заплетена поредица от безсмислици.
Всяко нормално дете отдавна би изоставило тази работа. Средно статистическият възрастен най-вероятно би ударил с юмрук по клавиатурата. Но не и Артемис. Тази книга го подлагаше на изпитание и той не можеше й позволи да тържествува над него.
Буквите бяха разчетени вярно, не се съмняваше в това. Просто подредбата не беше правилна. Артемис разтърка очи, за да пропъди съня, и отново заразглежда страниците. Имаше отделни части, разграничени от дебели линии. Това можеха да бъдат абзаци или глави, които не трябваше да се четат по обичайния начин от ляво на дясно, от горе на долу.
Артемис започна да експериментира. Опита от дясно на ляво като в арабския и по колони като в китайския. Нищо не излизаше. После забеляза, че между всички страници имаше нещо общо — централна част. Останалите пиктограми бяха подредени около тази ос. Тогава може би трябваше да се тръгне от центъра. Но от там — накъде? Артемис прегледа страниците в търсене на друг общ белег. След няколко минути го откри. На всяка страница в ъгъла на една от частите имаше малък знак, наподобяващ острие на копие. Дали не беше стрелка? Посока? Упътване? В такъв случай трябваше да се започне от средата, а после да се следва стрелката, като се чете на спирали.
Компютърната програма не беше подготвена да се справи с подобно нещо, затова Артемис трябваше да импровизира. С помощта на нож за хартия и линия той разряза първата страница от Книгата и я сглоби по реда, традиционен за западните езици — от ляво на дясно, в успоредни редици. След това прегледа страницата и я вкара в модифицираната програма за превод от египетски.
Компютърът с бръмчене и ръмжене конвертираше цялата информация в двоичен код. Няколко пъти спираше да иска потвърждение за някоя буква или символ. Това ставаше все по-рядко и по-рядко: машината напредваше в изучаването на новия език. Накрая на екрана се появиха две думи: „Файлът конвертиран“.
С пръсти, треперещи от умора и вълнение, Артемис кликна: „Принт“. От лазерния принтер излезе една-единствена страница. Сега текстът беше на английски. Вярно, имаше грешки, нуждаеше се от малко нагаждане, но бе съвсем четлив и което е по-важно, напълно разбираем.
С ясното съзнание, че е може би първият човек от няколко хилядолетия насам, успял да разчете магическите думи, Артемис включи осветлението в кабинета си и захвана да чете.
Книгата на Народа Заръки за нашите магии и житейски правила Носи ме у себе си, добре ме пази.