Петьо Добринов
Тайната на астероидния пояс
1.
Патрулният кораб, осигуряващ безопасното прекачване на малката група затворници от астероида, увисна в стационарна орбита, докато изчакваше свързващият ръкав да се скачи със шлюза в сектора за задържане ЕЕ-38. Почти достигащият 250 метра ръкав беше стар и свързващите го секции бяха започнали да проявяват признаци на износване. Разгъването от повърхността на малкия астероид често се прекъсваше от внезапно отказал да функционира кибернетичен механизъм в основната автоматична програма. А всъщност свързващият ръкав, както и всичко останало беше с максимално опростено устройство, което при разгъване би трябвало да работи безотказно.
Ръкавът представляваше широк тунел, състоящ се от множество скачени една за друга подвижни платформи, които подобно на мембрана, се разгъваха плавно.
Разгъването почти завърши и последната платформа от тунела изсъска едва доловимо във вътрешността на кораба. Последва залепване и операцията завърши.
От командния център изравниха налягането в ръкава и изчакаха реакцията на затворническата колония на астероида. А тя се забави значително по-дълго, отколкото очакваха в патрулния кораб.
Капитан III разряд Джулитас изпадна в онова състояние, което за самия него бе най-неприятното — бавно нарастващо нетърпение и раздразнение. През дългата си двадесетгодишна работа като капитан на патрулни кораби бе извършил стотици транспортирания на затворнически групи от един астероиден затвор на друг. И никога досега не бе имал проблеми с прехвърлянето. Поне до този път. Първите обезпокоителни признаци на забавяне го принудиха да прегледа с нежелание бордовия главен компютър над главата му в пилотския стол. Разпределението на времето по отделните фази на прехвърляне бе строго определено и стриктно спазвано. За всяко отклонение от установеното време бордовият компютър на кораба автоматично внасяше промени в програмата. Това от своя страна довеждаше до нежелани последствия за капитана на кораба. През цялата си кариера на патрулните кораби бе имал едва три закъснения във времето на прехвърляне и познаваше добре досадното и нетърпимото за натурата му време, прекарано в обяснение пред Централната комисия по прехвърлянето на затворнически групи от астероидните затвори и в поправка на докладите си. Затова в случая раздразнението му заплашваше да прерасне скоро в ярост.
След като провери набързо данните, установи, че нещо действително не бе в ред. Осъзна го, когато последната скачваща платформа на свързващия ръкав се залепи за борда с цели осем минути закъснение. А това бе много. Чудовищно много. Никога досега не му се бе налагало да чака толкова дълго. Предишните три пъти стигаха едва до минута закъснение, но този път — цели осем!
Извъртя се в подвижния стол пред контролния пулт и натисна бутона за връзка с техническия екип в шлюз ЕЕ-38. Отговори му мек мелодичен женски глас:
— Главен техник Лорейн. Какво ще заповядате?
— Лорейн! — изръмжа той в комутатора. — Някой ще ми обясни ли какво става?
Последва пауза. Със сигурност и те не знаеха какво точно става. Той конкретизира въпроса си:
— Защо свързващият ръкав закъсня с осем минути?
— Не ми е известно, капитане — отвърна тя. — Въпреки, че закъснението е голямо, би трябвало да има някакво логично обяснение, което и търся.
— Някой свърза ли се с астероида?
— Не. Вие сте този, който има право да го направи…
На Джулитас му се прииска да изругае, но се сдържа и отсече:
— Добре. Продължавайте с работата си. Ще видя какво мога да направя.
Изключи връзката и се облегна замислено. Можеше да избере пряк видеоконтакт с астероида, стига това да не влизаше в разрез с програмата на бордовия компютър.
Задейства нужната програма за директна връзка с центъра на астероида под тях и зачака. След десетина секунди върху главния екран се появи кратко съобщение, което самият компютър повтори гласно:
„Видеоконтакт с астероида — невъзможен!“
„Комуникаторът на астероидната колония — нефункционален!“
Това го накара да се изпоти малко. Нервно набра повторно командата за връзка. Отново се появи същото съобщение!
Джулитас губеше търпение. Опита пак. Надписът все така си стоеше върху екрана. Опита отново, обзет вече от откровен гняв. Същият обикновен на пръв поглед надпис, набиващ се все повече в съзнанието му. Ставаше нещо нередно там долу и той го усещаше все по-силно. Бяха изминали още четири минути след скачването на ръкава за борда, когато за негова изненада се включи приемникът от шлюза за задържане и из пилотския мостик се разнесе уплашеният глас на главния механик: