— Проклятие. Патрулният кораб, който изпратихме на Итака-8, се управлява от капитан III разряд Джулитас.
— Съжалявам, но не го познавам.
— Знам. Важното е, че аз го познавам и то доста добре. — Делиус прехапа устни. — Той е мой брат!
Двамата се съзерцаваха около две минути в тягостно мълчание. Гордън гледаше обърканото лице на командира. Нямаше и представа какво изпитва в момента той, но съзнаваше достатъчно ясно, че животът на брат му виси на косъм. Въпросният Олдброски, способен да избие толкова хора, не би се поколебал да отнеме живота на още неколцина, ако му окажеха съпротива. А капитаните на патрулни кораби се славеха със своята твърдоглавост и суровост, черти, които в дадения случай можеха да доведат до нова драма. Напрежението при тези полети между астероидните затвори се поддържаше до голяма степен от опасността от опити за бягство от страна на закоравели нарушители на правните и човешки закони. Това подлагаше на постоянен стрес капитаните, а оттам ги довеждаше до преждевременно психическо износване. Които показваха по-голяма устойчивост през годините, ставаха затворени и твърдоглави. Твърдоглавост, граничеща с безразсъдство. Точно от това се страхуваше командир Делиус, който добре знаеше, че брат му спада към последната категория.
Делиус възвърна самообладанието си и продължи въпросите си, вече с по-делови тон:
— Добре. Трябва да ми дадете повече сведения за положението при вас. Проверихте ли дали има оцелели?
— Да. За съжаление всички от персонала са мъртви. Никой не се е спасил. Останалите затворници са в килиите си под управлението на Главния компютър на астероида.
— Много добре. Ами тунелите? В края на краищата трябва да има надзираващи от другите групи?
Гордън поклати отриицателно глава.
— Не. Няма. Групата, която избяга, бе единствената работеща в мините през този ден. Останалите затворници бяха в клетките си. Групата на Олдброски трябваше да изпълва норма за три месеца. Тъй като се нуждаехме от още два тона диамантен прах, Контролният сектор взе решение да изпрати една група долу, за да довърши нормата.
— Направили са грешка — отбеляза мрачно Делиус. — Непоправима грешка.
— Знам. Но сега е твърде късно да се обвиняваме за това. Не знам какво смятате да правите, но го направете бързо. Мисля, че трябва да изпратите кораб до тук.
— Незабавно. С какви данни разполагате за надеждността на свързващия ръкав? Ще издържи ли прехвърлянето на оперативната група?
Лицето на Гордън потъмня. Той отсече:
— Страхувам се, че няма да се получи.
— Защо? Стар ли е?
— Няма го! След прехвърлянето си затворниците явно са решили да се обезопасят за известно време. Изхвърлили са ръкава в пространството.
— Проклятие! — Делиус се облегна тягостно назад. След кратък размисъл добави: — Нищо. Ще използваме директно кацане на астероида. После ще се прехвърлим на станцията.
— Но това е забранено!
— Зная, но обстоятелствата ме принуждават да наруша закона. Има ли подходяща платформа за кацане?
Гордън поклати глава:
— Не. Повърхността на астероида е скалиста и неравна. Но може би ще успеете да се приземите от слънчевата страна на Главния куполен комплекс?
— Надеждно ли е мястото?
— Мисля, че ще издържи на тежестта на патрулен кораб от среден клас. Мястото е изградено от опалови слитъци.
— Опалови слитъци? Мислех, че астероидът е съставен главно от графитни скали…
— Така е, но там изхвърляме получените от обработката на диамантен прах елементи.
Командирът остана замислен около минута, гледайки встрани. После каза:
— Останете в Контролния сектор и чакайте повторна връзка!
— Какво ще правите?
— Ще вдигна Първи наказателен отряд в бойна готовност. Ще изпратя кораби до всички астероиди, където бегълците могат да намерят временно убежище.
— Няма да ви стигне цялата флота на Церера за това.
Делиус махна с ръка.
— Не се тревожете за това. Ще се заема лично с изпълнението на наказателната мисия.
— Не мисля, че ще бъде толкова просто, командире. Не знаете накъде ще се отправят. В Астероидния пояс има хиляди места, където могат да кацнат незабелязано. Със сигурност онези животни познават скривалищата на контрабандистите. Поясът бъка от идеални за скривалища дупки. Мислите ли, че ще успеете да ги намерите между хилядите астероиди?
Лицето на Делиус помръкна. Той каза раздразнено:
— Имате право. Но все пак досега никой не е успял да се измъкне от мрежите на Астероидната Федерация за Контрол. Повярвайте ми, няма да ги оставя да се измъкнат. Не мога да позволя на Олдброски да стигне до безопасен за него астероид. Ще го спипаме. Бъди сигурен, момче.