Какво ли целеше да постигне Олдброски на този тайнствен изкуствен астероид? В края на краищата това бе само една легенда. Един забравен от вековете мит на първите заселници на Астероидния пояс. Само едно късче от огромната мозайка на митологичната традиция, зародила се някога на старата Земя. Човечеството постоянно си създаваше по някоя легенда, за тълкуванието на която, странно защо, голям процент от учените на древното предкосмическо време бяха жертвали по-голямата част, а нерядко и целия си изследователски потенциал.
Дали този изверг, управляващ сега кораба му не се числеше към този род умопомрачени хора, впуснали се да търсят фантастичното, тайнственото и забуленото в мистицизъм средство за постигане на вътрешен мир или господство на нещо скрито в подсъзнанията им? Решителността, с която Летан Олдброски защитаваше тезата си за съществуването на станцията-легенда Аритан-11, го поставяше в групата на същите тези древни заблудени мистици, но и в малка степен и извън нея. Джулитас бе прекарал половината си живот, кръстосвайки Астероидния пояс и вътрешните планети. Бе стигал дори до най-вътрешния и труднодостъпен астероид Дегар, представляващ най-затънтената минна платформа за добив на плутоний в Слънчевата система. Познаваше картата на пояса като дланта си и никога досега не бе срещал човек, твърдящ, че е сигурен в съществуването на Аритан-11. Както и да бе, на Джулитас не му оставаше нищо друго, освен да се замисли сериозно върху положението си.
Той и екипажът му се намираха, в най-добрия случай, в ръцете на маниакален шизофреник. Целта на полета му бе да кацне на съвсем хипотетично съществуващия някъде Аритан-11. Там лудият щеше да задоволи с нещо поривите си, а след това щяха да ги пуснат. Нещо не се връзваше в схемата. Ако Летан и хората му целяха да кацнат колкото се може по-бързо на някакво познато само на тях място или пиратска база, тогава на Летан предстоеше просто да ги убие, за да се отърве от свидетелите. Но убийството отпадаше в случай, че бандитите очакваха на мистериозната станция да има скрит голям кораб, с който ще се измъкнат по-надалеч, извън обсега на човешките закони. Да не говорим за крайната му цел — Церера. Защо точно Церера, умореното съзнание на Джулитас не можеше да разбере. Постепенно в главата му се оформи една идея, която през следващите десетина минути узря, разрасна се като увеличен вирус под електронен микроскоп и го накара да скочи възбудено от койката.
Та нали корабът му разполагаше с вграден тракер в бордовия компютър. Как не се сети по-рано? В случай, че по някаква причина капитанът заболее тежко или почине, или пък навигационната система на кораба се повреди, тракерите позволяваха на Контролната станция на Церера да изчисли координатите на всеки кораб в Астероидния пояс. Програмата бе много стара и почти не се използваше от половин век, тъй като капитаните на днешните кораби разполагаха с невероятно голямо количество данни за Астероидния пояс, а и развитието на навигационните системи на корабите изключваше каквато и да била възможност за загуба на местоположение в пояса.
Корабът на Джулитас притежаваше все още тази тракер-програма, тъй като самият кораб бе излязъл от корабните докове на Марс почти двадесет години, преди Джулитас да поеме управлението му. Той бе един от малкото оставени за междуастероидни полети стари патрулни кораби с притежаващи тракер-програми навигационни системи.
Никога преди това Джулитас не бе изпитвал толкова положителни чувства, граничещи с любов, към кораба си. Едва сега от толкова години го почувства като нещо по-висше от старо раздрънкано корито. Винаги го бе намирал за малко по-различен от останалите патрулни кораби, които нямаха и стотина милиарда мили преход в космоса. Старото му корито носеше немалко белези от метеоритни потоци, очукали бордовете му.
Джулитас изхвърча от каютата си светкавично и спонтанно, без да съобрази, че щеше да се сблъска с охраняващия го затворник. Внезапната му поява накара часовия да се сепне и механично да се хване за оръжието.
Джулитас излезе от напрегнатото положение, кимвайки шеговито с думите:
— Стреснах ли те? Съжалявам, приятел.
Онзи изръмжа свирепо, като набръчка потното си чело.
— О, черни Фобос! Какво се опитваш да направиш? Къде отиваш?
— В капитанския мостик. Трябва да извърша обичайните проверки на бордовите системи.