— Няма проблеми с тях. Връщай се в каютата!
Джулитас настръхна. Някакъв си нещастник, който си няма представа дори от пилотиране на земен скаер, да го убеждава, че няма проблеми!
— Слушай — наежи се той. — Кажи на шефа си, че трябва да извърша необходимите проверки в бордовите програми…
— Вече ти казах, че са наред. Връщай се в…
— Ти май не разбираш — продължи да настоява Джулитас, — че този кораб е по-стар и от теб и че бордовете му са толкова изпоначукани от метеоритите, колкото на нито един кораб в цялата Слънчева система. Именно за това се налага да проверявам изправността на всяка част през определен период от време. — Той махна небрежно с ръка пред разколебаното червендалесто лице на затворника. — А сега настоявам да ме оставите да си свърша работата, преди да сме навлезли в друг метеоритен поток, от който може изобщо да не излезем и тогава ще сте забравили за вашия Аритан-11, а и за каквото и да било друго. Е?
Джулитас го гледаше в очите. Онзи сви скептично лявата част на устните си, но след кратък размисъл, склони:
— Добре. Но без глупости! Ясно ли ти е?
Пусна го пред себе си и се запровираха между отделните секции, водещи към мостика. Целият екипаж на кораба бе разпределен в отделни секции, така че да не може да прибегне към каквито и да са координирани действия. Олдброски бе взел всички необходими мерки за безопасността си и пълното елиминиране на всяка възможност за съпротива.
Когато двамата влязоха в капитанския мостик, Олдброски скочи като ужилен. Лицето му се свъси, като видя Джулитас.
— Какво правиш тук? А ти, Талиус, защо си го довел? Нали ти заповядах да не го пускаш без мое позволение!
— Съжалявам, шефе, но той разправя някакви работи за бордовите системи…
— Бордовите системи?
Летан се вторачи подозрително в напрегнатото лице на капитана, сякаш се опитваше да прочете мислите му.
— Какво искаш?
Джулитас едва се сдържа да не въздъхне с облекчение.
— Нищо съществено, но е важно за безопасността ни. Трябва да проверя защитната система на предните щитове. — Стараеше се да бъде крайно убедителен. — Износени са от многобройните удари, а и са доста очукани.
— Странно. От свързващия ръкав на Итака-8 не забелязах това.
Той седна и скръсти ръце. Джулитас припряно заобяснява:
— Външно белезите от ударите не се забелязват лесно, заради пластичността на щита. Корабът е от старо поколение, а те генерират повредите много по-бързо, но частично. Хайде, Олдброски. Не се прави на глупак. Нищо няма да направя, ако ми позволиш да обезопася кораба си.
Онзи само се усмихна злорадо и се обърна към навигационния пулт. Затрака разсеяно, огледа за минута-две бързосменящите се звездни карти върху екраните, после ги изключи вяло и се обърна към него:
— Не си прави труда. По траекторията на полета ни няма да срещнем нито един къс скала.
— Откъде мога да бъда сигурен, че си прав? Картите не…
— Не ме занасяй, Джулитас. Много добре знаеш, че няма да срещнем метеоритни потоци. Поне не в този квадрант. Движим се по обичайната траектория на патрулните кораби, а те както знаеш, не обичат да имат проблеми с мъртви тела в космоса. Малките ви метеоро-чистачи разрушиха всички скални потоци в този квадрант. Не си ли спомняш?
Нещо стегна гърлото на Джулитас. Много добре го знаеше. Проклето нищожество. Откъде знаеше това? Джулитас скръцна ядно със зъби. Играта загрубя. Трябваше да намери бърз изход от ситуацията или сам щеше да падне в капана си. Гримасата на подозрителност върху лицето на престъпника се смени с такава, изразяваща лукавство. Сигурно бе прозрял нещо. Нямаше друг изход. Трябваше да играе ва банк.
— Виждам, че си доста добре запознат с някои подробности от функциите ми. Странно, а аз си мислех, че криминалните елементи са по-скоро ограничени хора.
— Не се прави на остроумен. Играеш игра. Искам да разбера каква е.
— Наистина ли искаш? — Мозъкът му заработи на ускорени обороти. Така нямаше да стигне до никъде. Трябваше да направи нещо импулсивно. Бръщолевенето на глупости вече не помагаше.
Хвърли бърз поглед върху едно малко клавишче в края на десния контролен пулт, на противоположната страна на Олдброски, който седеше върху втория. Чрез натискането му щеше да се включи тракер-програмата и Джулитас взе решение. Рискът си струваше.
Пиратът наруши мълчанието:
— И така, Джулитас. Омръзна ми да си играем на…
Джулитас не изчака края на изречението му, а се хвърли към клавиша. С два скока успя да стигне до него и стовари силно дланта си отгоре му. Всичко стана толкова бързо, че Олдброски успя само да се изпъне като струна и да се хване за кобура. А Джулитас не можа да осмисли успеха си, защото тутакси след като задейства програмата за следене, почувства силна болка в тила си и се строполи с глух стон. Часовият се бе оказал по-бърз от шефа си и бе стоварил светкавично дръжката на оръжието си върху главата на капитана. След което изръмжа самодоволно: