— Неутрализирах го овреме, шефе!
Летан само погледна проснатото тяло и процеди гневно:
— Глупак. Закъсня!
Той хвърли бегъл поглед към потъналия в пулта клавиш и мигащата лампичка над него с толкова изкривено от злоба лице, че злополучният пазач отстъпи крачка назад и попита колебливо:
— Какво има, шефе? Станало ли е нещо?
— Да, проклятие! Да! — Очите на Олдброски искряха като въглени. — Как можах да бъда толкова глупав? Този хитряга активира тракер-програмата на кораба!
Талиус прибра оръжието в кобура си.
— Но, черни Фобос! Нали вече не се произвеждат кораби с програми за следене?
— Този кораб е по-стар от нас двамата заедно. Бях забравил, че притежава шибаната програма. Проклятие, проклятие, проклятие!
Талиус посочи тялото в краката си.
— Какво ще правим с него? Да го убия ли?
— Не, не. Той ще ми трябва. Нужен ми е за плана. Хвърли го в каютата му и блокирай ключалката на вратата. Направи същото с останалата част от екипажа му. После събери хората и елате тук. Трябва да поговорим. Планът ще се промени малко. Сега цялата астероидна флота ще се залепи за нас. Действай!
Талиус кимна в знак на съгласие и изнесе от мостика тялото на Джулитас.
Олдброски остана в продължение на две-три минути замислен пред пулта с мигащото пред очите му индикаторче, като барабанеше нервно по метала. После сякаш се сети за нещо, изруга едва чуто и се зае с навигационните прибори. Когато свърши с поправките на курса, групата му вече тихо стоеше зад него. Той се извъртя рязко към тях и изстреля дрезгаво:
— Възникна проблем, момчета! Ще трябва да го разрешим, преди да навлезем във втората фаза на плана.
6.
Гордън Леникс разтри с бавни движения ръцете си, веднага след като съблече скафандъра. Двата часа, прекарани отвън на минус 120 градуса температура, бяха изтощили бързо топлинния микрогенератор на скафандъра му. Въпреки това с доста усилия успя да поработи с булдозера на пясъчната платформа. Успя да изравни терен, чиято площ бе достатъчна да приеме тежестта на един стандартен 15000 тонен патрулен кръстосвач. Набързо монтира четири спомагателни камери на нестабилната площадка за кацане, за да държи всичко под контрол. После се хвърли в един стол в контролната зала и включи камерите за проверка. От екраните площадката наподобяваше леко крив квадрат с размери 60 на 60 м на страна. Провери още веднъж данните за геоложкия строеж под площадката, за да се увери напълно, че някои от стабилизиращите колони на кораба няма да поддаде. Насипите бяха добри, но не много плътни. С осем тонния булдозер не усети ни най-малък признак за пропадане, но в сравнение с него 15000 тонен кораб бе чудовище.
Огледа с телекамерите още веднъж слабо осветената площадка за кацане и погледна часовника си. Оставаха по-малко от 4 часа до срещата с кораба на командир Делиус. Облиза нервно сухите си устни и се отпусна в креслото. За 4 часа можеше малко да поспи. Оставаше му само да чака!
7.
В мъртвите и безмерни дълбини на междузвездното пространство царуваше всевечната космическа тишина. Огромните по мащаби пространства бяха само привидно неподвижни. Милиарди потоци космическо лъчение пронизваха Вселената. Частици, идващи от самото й естество, както и други, плод на човешката дейност, се сблъскваха, разделяха се, анихилираха се взаимно.
Слабият сигнал на пулсара оттекваше в другия край на Галактиката постепенно, прикривайки се от излъчването на квазера. Но всичко това се смазваше от чудовищното излъчване на избухналата свръхнова.
Слънчевата система също бе част от този гигантски, невероятен танц на космическото лъчение. Но голяма част от излъчването не биваше оставяно безнаказано да премине през пространството, без да бъде уловено и смляно от хилядите пръснати изследователски сонди, сновящи хаотично из пределите й. Те засичаха, улавяха, обработваха и препращаха естествените пулсации в изкуствени закодирани електронни импулси, насочени към определени участъци от планетите, заселени от човешкия род. Именно те получаваха информация от изкуствените сонди, улавящи сигналите на Вселената. Дали това бяха сърдечните импулси на квазерите или пулсарите, или тежкото стенание на звезда, изправена пред гравитационен колапс, нямаше никакво значение за тези сонди. За тях нямаше значение какъв е източникът на лъчението. Те вършеха това, за което бяха създадени: да улавят сигнали и да ги препращат на хората.