Пространството на Астероидния пояс не правеше изключение. Няколкото хиляди радиосонди, кръстосващи квадрантите му, попиваха всеки необичаен или странен за сензорите му електромагнитен импулс или друг вид излъчване. Една малка радиосонда, потънала дълбоко във вътрешността на пояса, не се поколеба да се вкопчи като хищник за странния металноекраниран движещ се обект, оставящ след себе си опашка от йонизирано лъчение. Нещо в сондата отклони всички останали, напиращи към мембранните й импулси и се настрои само на една-единствена честота на приемане. Мембраните погълнаха силния, пулсиращ на определен интервал от пет секунди импулс, обработиха го и го препратиха двойно по-бързо към една далечна точка от външните квадранти. Микрокомпютърът получи и препрати сигнала по следния начин — дълъг кодов пулс, пауза, дълъг кодов пулс, пауза. Когато бързо подвижният източник на излъчването излезе от обхвата на мембраните й, радиосондата отклони вниманието си от вече забравения обект и продължи гордо пътя си между астероидите.
Изпратеният радиоимпулс продължи пътя си необезпокоявано, навлезе в обхвата на радиоприемните параболични антени на Церера и зачака в радиомаяка от обратната страна на астероида.
Дежурният офицер прие кода с явно отегчение. Дешифраторът на пулта прекара сигнала върху екрана, после го изкара на магнитна лента. Той гласеше: Автоматична радиосонда — сериен Nо.184462, клас Алфа, тип N, препраща кодиран сигнал, засечен в Квадрант 859: Сигнал за бедствие! Предавам — Патрулен кораб — серия GRS 8635. Клас — F. Спасете нашите души! Спасете нашите души! Опасност! Опасност!
Офицерът вече изпращаше лентата по Интеркома.
8.
Тежкият патрулен крайцер на командир Делиус пресече орбитата на Итака-8 в плавен наклон с точно определен ъгъл и кацна върху нестабилната платформа до външния ръкав на купола.
Едновременно с това шлюзът се отвори и от него с бързи отмерени подскоци се понесе единственият оцелял от касапницата. През илюминатора на шлюза крайцерът изглеждаше по-незначителен, но сега, като застана на десетина метра от главния му люк, почти под носовата част, Гордън си даде сметка колко огромен всъщност бе корабът. Нямаше нищо общо между него и първите тромави и груби кораби, осмелили се за първи път през човешката история да изследват и впоследствие да заселят първите планети и астероиди. Онези древни корита бяха напуснали Земята преди повече от 1000 години, а този тук бе излязъл от корабните докове на Венера преди около 20 години.
Противно на очакването му, люкът пред него се отвори и оттам наполовина се подаде облечена в скафандър фигура. Тя махна подканващо с ръка и се прибра обратно. Какво ли означаваше това? Гордън се замисли. Беше очаквал да слязат група офицери, които незабавно да го придружат в купола.
С няколко скока се озова в просторния въздушен шлюз. Когато се озова зад затварящата се врата, забеляза усмивката на женско лице в скафандъра. Щом въздухът изпълни шлюза, тя чукна с пръсти по стъклото на шлема му и бързо свали своя. След като последва примера й, Гордън я попита озадачено:
— Не разбирам. Няма ли да влезете в купола?
— Не е нужно. — отвърна тя. По униформата личеше, че е висш офицер. — Веднага излитаме. Последвайте ме!
Тя не изчака да й зададе втори въпрос, а почти го издърпа към извивката на коридора. Той я последва мълчаливо. Не след дълго се озоваха в асансьор, а оттам влязоха в капитанския мостик. Гордън плъзна бърз опознавателен поглед на обстановката и я запита:
— Мога ли да разбера какво става?
— Разбира се, Гордън — прозвуча наблизо мъжки глас. Гордън се обърна. Към него се приближи човек, когото той веднага позна.
— Командир Делиус?
— Именно — отвърна с полуусмивка командирът, после кимна на жената и когато тя излезе го заведе към две свободни места. След като ги заеха, се обърна към седящия пред командния пулт астропилот и изкомандва: — Настъпи го, Били. Знаеш курса.
— Слушам, сър!
Нямаше гравитация за преодоляване, тъй че корабът се отдели от астероида почти неусетно за намиращите се в него. Делиус се обърна отново към Гордън. Лицето му имаше угрижен вид.
— Сигурно искаш да разбереш защо променихме плана?
— Ами… да. Нали трябваше първо да…
— Не, не. Това е без значение. — Делиус се облегна, докато тласъците от ускорението намаляха. После обясни: — Преди около час получихме сигнал от кораба на брат ми.
Гордън подскочи като ожилен.
— Значи сте ги открили?