— Не съвсем. Сигналът, който уловихме, е от тракер-програмата на кораба му. Една от радиосондите ни е прихванала сигнала в Квадрант 859. Имали сме истинско щастие, че сондата се е намирала на пътя му. В противен случай, щяхме да се лутаме слепешката.
— Значи можете да ги проследите?
— Надявам се, че ще успеем. Вече знаем каква е траекторията им и той като този кораб развива три пъти по-бърза скорост от бричката на брат ми, ще навлезем в квадранта им много по-бързо, отколкото те ще успеят да излязат от него. А когато ги локализираме, ще ни бъдат в ръцете. Няма измъкване. — Той огледа свъсеното лице на Гордън. — Какво има? Да не сте болен?
— Не. Нищо ми няма. Но… в такъв случай защо съм ви аз? Можехте да ме оставите на Итака-8, вместо да губите ценно време заради мен.
Делиус кимна разбиращо.
— Трябваш ни, за да ни помогнеш в разпознаването. За съжаление от Церера не можах да изтегля нужната ми информация за затворниците, тъй като файловете за тях бяха изтрити. Банките с информация са строго кодирани. А тъй като радиосигнала отслабваше периодично, не можех да се бавя в ровене из вашите банки, които съм сигурен, че са вече изтрити от затворниците. Затова реших да ви взема като жив свидетел, а може би и посредник при евентуалните преговори.
Гордън разшири очи от изненада. Посредник? Свидетел? Това не му хареса.
— Вижте, командир. Разбирам накъде биете, но какво мислите, че ще стане с мен, като се изтъпанча пред Олдброски и хората му в цял ръст? Ще ми видят сметката на мига!
— Няма да се стигне до там. Обещавам ви! Когато ги сгащим, ще се опитат да лавират. Тогава ще сте ми нужен тук на мостика, ако се опитат да ми пробутат някой техен номер. Познаваш подобен род хора много добре.
Гордън вдигна рамене.
— Щом считате, че съм толкова необходим, нищо друго не ми остава, освен да се надявам, че ще оправдая доверието ви…
Лукава усмивка се плъзна по лицевата кожа на Делиус, преди да се стопи в студено изражение. След което се обърна към навигатора и натърти:
— Пълна мощност, Били!
Онзи над пулта изплю едно отривисто „Слушам, сър“ и се зае с терминала.
9.
Скоростта на кораба започна да намалява на бавни тласъци преди да заходи към спирачните маневри. Почти час, сграбчил пултовете за управление, Олдброски промъкваше кораба през все по-рядко срещащите се астероиди и скални късове. Погледът му шареше нервно ту към носовия илюминатор, ту към координатната таблица на екрана, където множество точки пръснати хаотично, но номерирани в определен ред, се стопяваха, оставяйки място на появилите се други. Олдброски мърмореше нервно и на моменти отделни думи долитаха до ушите на прикования в съседното кресло Джулитас. Той бе дошъл в съзнание преди десетина минути и наблюдаваше с нарастващ интерес бандата. Бяха сами на командния мостик. С ирония каза:
— Нещо май я оплескахме, а?
Олдброски се извърна рязко. В очите му се появи яростен пламък, но се ограничи само да процеди:
— Затваряй си устата. След номера, който ни погоди, единственото, което ме възпря да не те изхвърля в Космоса, е мисълта, че ще се пръснеш веднага като мехур, без да страдаш достатъчно.
Джулитас се усмихна. Вътрешно ликуваше. Значи беше успял! Тракер-сигналът щеше да направлява преследвачите им. Забелязвайки радостта, която се изписа на лицето му, Олдброски ядно добави:
— Не се радвай, глупако! Скоро ще стигнем до Аритан-11. Тогава цялата ваша флота няма да успее да те измъкне. Ще си изгниеш там и то след като полудееш преди това.
Джулитас реши, че няма смисъл да влиза в пререкания с него. Огледа се. Беше привързан с метална самозалепваща се лента, обвита около ръцете и краката му. Лентите само наглед бяха тънки и лесни за освобождаване, но десетина души с общи усилия нямаше да успеят да ги отделят на милиметър от тялото му. От друга страна, ако успееше някакси да приведе в действие анти-магнитното устройство…
— Не се и опитвай! Само ще си хабиш силите на вятъра — обади се Олдброски, намеквайки, че се досеща за намеренията му. Джулитас се отпусна и подхвърли:
— Откажи се, Летан. Само си губиш времето с измислицата за тази станция-фантом. Ти си побъркан. Само болно съзнание може да вярва на подобни брътвежи. По-добре се остави да те прегледа корабният ни психоаналитик. Теоксина е много добра специалистка. Помогнала е на не една и две откачалки. И тебе ще оправи.
Очакваше гневен изблик в отговор, но вместо това Летан само тръсна пренебрежително глава и се съсредоточи върху таблицата на екрана. Този път точките бавно изчезваха, без да се появяват нови. Едновременно с това астероидите рязко намаляха и летяха много спокойно. Все по-рядко изникваха нови астероиди, като в замяна на това хаотично летящите скални парчета значително увеличиха броя си, сгъстявайки се като метеоритна бариера, зад която нищо не трябваше да премине. Летан подскочи като опарен, когато на екрана се появи светло-червена, извита в краищата си ивица. Ръцете му се свиха в юмруци. Изражението на лицето му показваше наплив на противоречиви чувства. След като намали скоростта на минимум, приближавайки се на не повече от половин миля от метеоритния облак, се прехвърли на комутаторното табло и изграчи пресипнало, с глас изпълнен с вълнение.