— …да ни спипа по-лесно. Никога няма да се озова повторно в ръцете ви, жалки защитници на човешкия морал и ред. Никога! Скоро ще придобия огромна мощ, с която ще смажа цялата ви мижава астероидна флота. Чаках прекалено дълго за този миг. И нито ти, нито този облак, нито който и да било ще ме спре да завърша мисията на живота си.
Облакът вече се намираше съвсем близо, като отделните му съставни части се различаваха много по-ясно. Джулитас погледна към Летан, чиито гърди се повдигаха и спускаха насечено, издавайки напрежението в него.
Джулитас тихо промълви.
— О, Марс! Ти си побъркан!
Олдброски се ухили по начин, който би накарал и най-коравия човек да се свие. Та той наистина бе луд! Очите му излъчваха сатанинска омраза. И тя не бе насочена само към него, а и към цялата астероидна флота, към всеки член от нея, независимо дали му бе причинил злина или добро, към цялото човечество може би…
Причините за тази генерализирана ненавист бяха напълно непонятни за Джулитас. Имаше редки моменти, в които му се струваше, че успява да разбере мотивите движещи този човек. Всеки заточен на място като Итака-8 имаше основателни причини да ненавижда флотата. Но омразата на Олдброски се различаваше коренно от тази на останалите. За него те бяха просто инструменти, с чиято помощ трябваше да постигне някакъв пъклен план. Но какъвто и да бе този план, едно беше ясно: Олдброски бе напълно невменяем и неконтролируем. На Джулитас му оставаше само да чака и да се надява, че тракер-програмата на кораба ще доведе спасителния отряд.
Олдброски възвърна самообладание, тръсна пренебрежително глава към Джулитас и се приближи до Талиус.
— Налага се да рискуваме. Ще навлезем в облака. Той и така вече ни поглъща.
Действително облакът вече обгръщаше кораба. Досега очертанията на раздробените скални отломки, които до преди десетина хиляди или милиони години са били част от внушителен астероид, се превърнаха в ясно видими грозни късове. Поради ограничения размер на носовия илюминатор краищата на облака вече не се виждаха.
Олдброски огледа внимателно движещата се маса и се върна при терминалите за управление. Задейства страничните сопли и извъртя кораба с 30 градуса в едната посока.
Облакът бе навсякъде.
Нещо го стегна в гърдите. Извъртя кораба на 180 градуса. Пак същата гледка. Рязко направи 360 градусово завъртане около оста.
Бяха в капан. Обградени отвсякъде.
Един от хората му промърмори ядно.
— Обречение сме! Ще загинем заради една фикс идея. И всичко това е заради твоята лудост, Летан. Ако загинем, всичко ще бъде заради твоята мания.
Преди да довърши, дясната ръка на лудия се вкопчи за грудера, последва безшумно проблясване и от говорещия остана само обгорялата му долна част на тялото.
Талиус нададе вой:
— Ти побърка ли се?
Онзи само се изплю върху трупа и прибра оръжието в кобура.
— Още ренегати?
Никой не отвърна. Стояха безмълвни и гледаха намръщено тлеещите и същевременно кървави останки на пода. Олдброски отсече:
— Добре. А сега ще чакаме! Сигурен съм, че скоро ще видите с очите си онова, заради което се присъединихте към мен. И без повече детинщини. Не съм стигнал до тук за да ме спрат страхливите бръщолевения на мекушави глупаци. — Облегна се на терминала и посочи облака. — А сега си затваряйте плювалниците. Ще чакаме!
Талиус понечи да възрази, но размисли и се загледа отново в облака.
10.
Гордън изпадна в приятна дрямка, седейки в креслото на командир Делиус. Каютата на командира бе доста уютна за разлика от тези в стандартните патрулни кораби. От няколко минути не взимаше участие в диалога, като остави офицера да приказва на воля, който явно в лицето на Гордън си беше намерил нещо като отдушник, защото думите му излизаха като порой.
— Вие, младите, какво знаете за астероидния живот? Какво ли не съм преживявал в този шибан пояс!
„О, не — помисли си Гордън. — Това май ще продължи дълго!“
— Спомням си големия бунт на колонистите от Фобос. Марсианският сенат дотолкова се бе оттегчил с пратениците им, искащи повече права и икономически реформи, че накрая от яд реши да ореже бюджета им още повече. Това естествено не се понрави на ония животни от Фобос. Познавам характера им. Всички го опознахме много добре при размириците. Отказаха да добиват иридий и берий от рудниците си, а без тях атмосферните реактори на Марс не можеха да филтрират атмосферата в куполите.
Гордън се понадигна. Знаеше за бунта от училище. Но никога не се бе интересувал много от историята на планетата си.
— И какво се случи?
Делиус облиза изпръхналите си устни и отпи от едно флаконче нектар от оранжериен марсиански нар.