— Според мен — нищо! А и вече не сме в състояние да управляваме кораба.
— О, Фобос! — Ханк се хвърли към терминала. След кратко безрезултатно упорство над клавишите се обърна, пламнала от вълнение. — Корабът е неуправляем. Не се подчинява на командите ми.
— Знам.
— Но… какво ще правим тогава?
Делиус свъси вежди и потъна в размисъл. След минута каза:
— Отворете всички честоти за комуникации. Ще опитам да се свържа с главния робот. Ако все още има такъв!
След кратко колебание Ханк включи комуникатора на пълна мощност. Поне това й се удаде да задейства.
Делиус направи знак на всички да пазят тишина и се прокашля.
— Тук патрулен кръстосвач на Астероидната флота. Сериен номер SRSX 64083 иска контакт с главния компютър или изкуствен интелект на Аритан-11. Отговорете на стандартните земни честоти.
Последва дълга безрезултатна пауза, през която нервите на всички щяха да се скъсат. След кратко колебание Делиус повтори идентификацията на кораба. Последва още по-дълга пауза. След нея опита отново.
— Тук патрулен кораб…
Разкъсващ ушите писък, последвал в отговр, блокира мозъците им. След като този звук секна, последва минутно съскане и пращене, сякаш някой или нещо се опитваше да настрои предавател на определена честота. Само че със стотина децибела по-високо. Когато какафонията свърши, последва напрегната пауза.
Гордън не издържа и подметна:
— Какво се опитва да направи? Да ни осакати слуха?
— Мълчи! — сряза го Делиус.
— Зууп-зууп-зууп-пфуу-у-у-у-фууб. Ссс-сс-ссс…
— Аха. Сигурно ни казва: сега ще ви анихилирам по най-експедитивния начин — подхвърли мрачно Гордън.
— Не. По-скоро се опитва да настрои предавателя си на нашата честота. Не мога да твърдя със сигурност, но вероятно езикът ни се е попроменил за толкова столетия.
Внезапно звуците пак секнаха, последва четирисекундна пауза и във вътрешността на мостика се разнесе пронизващ мозъка глас. Беше глас на робот, говорещ със странен акцент:
— Автономна Роботизирана Бойна Станция-11 приема! Серийният номер на кораба ви и наличието на Астероидна флота не съществуват в Главния Земен информационен център! Повторете производствения си номер и годината на създаване на Бордовия ви компютър.
Делиус изръмжа. Сега ги бяха хванали натясно. Астероидната флота бе сформирана едва преди 180 години. Така че за станцията това бе просто един несъществуващ обект.
Гордън се приближи до него.
— Защо не приема кода ви?
— Защото роботът все още живее в миналото хилядолетие! Опасявам се, че ще последва най-лошото.
— Какво? Да не би да ни нападне?
— Страхувам се, че ще ни сметне за нашественици.
— О, не! Трябваше да си остана на Марс, а не да се правя на герой.
Делиус прехапа устни. После кимна на офицер Ханк.
— Можеш ли да го заблудиш с нещо?
— Ами, не съм сигурна. Откъде мога да знам какво ще измисли онова нещо там. От другата страна стои робот, живеещ в миналото, програмиран да счита всичко онова, което не е регистрирано в мозъка му, за нашественик. На практика ние сме врагове, а най-вече ние знаем как се постъпва с враговете.
— Нямаме друг изход. Ще рискувам. — Делиус пое дълбоко въздух. — Аритан-11! Тук командир на кораба срещу вас Делиус Дан — Главнокомандващ Астероидната флота. С кого разговарям?
Отговорът не дойде веднага. На робота му бе нужна настройка, помисли си Гордън. За това нямаше никакво съмнение.
— Говори робот клас 10, програмиран да управлява Аритан-11 под директива номер едно, степен първа от извънредната поправка на закона за защита на човешкия род от извънземен агресор! Поправката е въведена на 01.08.2408 година, чрез съгласието на Тройния съюз.
— Тройният съюз? — изненада се Гордън.
— Вътрешните планети — отвърна бързо Делиус и се обърна към робота: — Приех информацията в точни единици. Грешно приемане — отхвърлено. Можем ли да се скачим с главната станция разположена пред нас?
Отговорът бе повече от сечащ.
— Възможността се отхвърля. Неразпознаване на обекта. Нерегистрираните кораби подлежат на незабавно унищожение според поправката на закона…
— Ние се предаваме! Повтарям: предаваме се!
Роботът млъкна. Сега щеше да реши съдбата им. На Делиус му мина през ума мрачната възможност в този закон да има точка, в която изрично се забранява взимането на пленници. Това щеше да бъде гибелно.
Вместо отговор, от най-голямото чудовище пред тях се отвори шлюз, наподобяващ повече назъбена челюст, отколкото платформа за кацане на кораби.
Последвалата заповед отпусна нервите на всички.
— Корабът ви ще бъде пленен заедно с екипажа му. Заповядвам ви да не оказвате съпротива. Ще бъде безмислено!