От начина, по който роботът смени временната несигурност в гласа си с категоричния тон, Делиус разбра, че той многократно бе извършвал подобни действия. Запита са само дали някой от пленниците бе оцелял вътре.
Пастта на отворения шлюз надвисна заплашително над тях. Едва сега можаха да се убедят напълно в чудовищните размери на тези станции. Те не бяха просто огромни! Те бяха гигантски, дори в сравнение с днешните орбитални станции, сновящи около планетите.
Магнитният лъч на станцията ги вкара плавно във вътрешността на шлюза. Последва забавяне, приглушен хлътващ звук от затварящи се стени и вече бяха вътре.
Наблюдавана през илюминатора на мостика, вътрешността на шлюза бе твърде земна. Дори прекалено. Широка платформа за скачване, спомагателни подемни машини и сканиращи устройства.
Гордън хлъцна един-два пъти и вметна учудено:
— Та това е просто един хангар? И то от най-примитивните.
— Естествено — сопна се Ханк. — Технологията е на повече от 4 столетия.
Внезапно енергията на мостика угасна. Делиус се огледа.
— Изключиха захранването.
Познатото свистене в приемника на мостика накара всички да затаят дъх. Роботът се обърна директно към Делиус:
— Делиус?
— Да.
— Оставете оръжието си и слезте от кораба си. Ще изчакате сканирващите устройства да ви проверят.
Вторият пилот се обърна към него.
— Нима ще отидете сам?
— Нищо друго не ми остава.
— Нека да дойда с вас. Може да стане опасно.
— Не. При критична ситуация вие ще реагирате като офицер, което роботът ще счете за проява на агресия. Не мога да рискувам. А и вие сте ми нужен тук, в случай, че по някакъв начин успеем да се справим с робота. Ще имам нужда от помощ, но от другиго.
Той се обърна към Гордън.
— Ти ще дойдеш с мен! — После Делиус посочи и Ханк. — Ти — също!
Двамата се спогледаха, но нямаше място за колебание или възражения. След минута тримата се озоваха извън кораба. Ханк вдъхна предпазливо.
— Лек ненаситен въздух! Пречиствателните филтри работят все още на високи обороти. След толкова години! Невероятно!
— Да, бе, наистина — иронично вметна Гордън. — Само внимавай да не си лепнеш някой вирус. След толкова години в космоса не можеш да си сигурна в нищо.
Стържещ звук — от дясната страна на хангара се отвори врата. Създанията зад нея бяха достатъчно гротескни, за да смразят кръвта във вените им: два двуметрови робота, снабдени с половин метрови шипове, стърчащи по цялото им тяло, пристъпиха вътре. Под колената им също се подаваха, не толкова внушителни, но все пак достатъчно красноречиви остриета, предназначени за близък бой. Всяка от ръцете им можеше да смели гръдния кош на човек на кайма.
Ханк изстена от ужас. Делиус я бутна леко.
— Не се стягай. Отпусни се. Ще видим какво ще направят сега. А ти, Гордън, да не направиш някоя глупост!
— Няма. — Езикът му беше слепнал за небцето. — Ще бъда кротък като марсиански таралеж.
Шегата му не бе много уместна за подобен момент, но поне нaмали напрежението.
Тежката четириъгълна глава на робота с по-късите шипове се извъртя към тях и каза:
— Последвайте ме! Ще бъдете отведени в сектора за пленници. Всяка проява на съпротива или агресия от ваша страна ще бъде наказана най-жестоко.
Роботите се завъртяха в синхрон, като изтракаха с тежките си, масивни крайници по метала и без да следят за изпълнението на нареждането им, се отправиха към близкия асансьор. Когато новопленените се напъхаха в малкия асансьор, телата им бяха почти долепени до тези на роботите. Гордън не обърна внимание дали Делиус и Ханк го забелязаха, но по-високият робот носеше ниско под лявата си ръка малък апарат, много приличащ на генно-структурен скенер. Предназначението му, както по-късно щеше да се убеди, бе да изследва молекулярната структура на всеки жив организъм, попадащ в станциите. Сигурно по този начин роботите се уверяваха дали заловените са човешки същества или използват маскировъчна органична тъкан, за да заблудят роботите.
След недълго изкачване, асансьорът спря. Тримата направиха крачка и спряха. Коридорът, приличащ много на астероиден минен тунел, бе препълнен с проснати по пода останки и скелети.
Ханк простена.
— О, майко Венера! Какво е това място?
— Прилича ми на гробище за извънземни. — Гордън се приближи до масивен скелет, нямащ при това ни най-малка прилика с устройството на човешкия. Огледа го внимателно и рязко подскочи назад. — Но това е извънземно!
По-ниският робот огледа въпросната останка и обясни:
— Беше извънземно! Както и всички останали в сектора!