Ханк размаха ръце и посочи веригата от десетки скелети натрупани в края на коридора.
— Но защо са разпилени така?
— Преди 398 години заловихме 37 оцелели екземпляра, от кораби, които разрушихме при нападението на нашествениците. Затворихме ги тук до края на войната. Когато нашествениците си отидоха, ни беше дадена заповед да не екзекутираме пленените индивиди от расата им. 350 години по-късно обаче, при раздаване на месечната им дажба храна, те се опитаха да се измъкнат от килиите си. Наложи се да ги избием. — Роботът извъртя глава към дъното на коридора. — Остана само един от тях. Но не му остава дълго съществуване. Биоскенерите ни сочат, че жизнената му енергия е на изчерпване. Дори ние, машините, сме изненадани от неговата изключителна жизненост за биосъщество. — Извърна се отново към тях. — Тъй като вие сте човешки същества, смъртното наказание отпада. Но ще бъдете затворени, докато определим самоличността ви и идентификацията на кораба ви. Последвайте ме!
Ханк дръпна Делиус трескаво. Той й прошепна развълнувано:
— Знам, знам. И аз се чувствам така. Жив извънземен!? Последният оцелял от вида си? Тук?
Предишният страх от роботите бе изместен от любопитството.
— Дали ще ни се предостави възможност да го видим?
— Да. Като ни затворят насаме с него.
— Само това не, майко Венера!
Гордън се влачеше едва-едва зад тях и не долови смисъла на шепненето им. Само оглеждаше подтиснато тленните останки.
Роботите спряха пред масивна врата с вградени електрожилещи механизми. Макар и датиращи от древността, електроскобите се срещаха и сега в астероидните затвори като укротителна мярка за по-буйни индивиди. Във вътрешната страна на вратата имаше малка цепнатина, през която се изстрелваха двусантиметрови скоби, заредени с електричен заряд, достатъчен за да парализира човешко тяло за минута-две. По този начин се налагаше контрол върху всички затворници.
По-ниският робот посочи вратата и каза:
— Съветваме ви да не влизате в противоречия с вашите приятели за да не изпитате това, което не желаете. Електроскобите ще ви държат влага!
Делиус стреснато попита:
— Какви приятели?
— Групата човеци, които заловихме четири часа, преди вие да навлезете в защитния ни облак. Залови ги роботът на станция-6!
Роботът погледна малкото светещо квадратче в горния ъгъл на вратата, голямите му зелени очи пробляснаха и вратата се отвори.
Едновременно с това отвътре се чу кикот и нечий дрезгав глас изграчи:
— А-а, някой идва. Надявам се, че този път…
Но когато в помещението влязоха тримата, в него се възцари тишина. Осемте души се изправиха бавно, втренчени в Делиус. Единият от тях пристъпи напред. Лицето му бе станало моравочервено.
— Де… ли… ус!? — процеди той и стисна юмруци. — Каква среща? Помниш ли ме?
— Естествено. Как мога да те забравя… Летан.
Гордън гледаше пирата с примес от омраза и страх.
— Но… това е той! Той е! Заедно с цялата си пасмина. Тук са всичките гадове, които избягаха от Итака-8, командире!
— Почти всичките — поправи го бързо Летан, продължавайки да гледа Делиус.
Стоящият зад Летан Талиус изсъска свирепо:
— А, това е онзи сополанко от охраната.
Роботите затвориха вратата зад тях. Осмината гледаха тримата в нещо като транс. След кратко колебание Талиус извика:
— Да ги пречукаме! — Втурна се към Делиус, но не успя да направи и втората си крачка, когато с кратко пронизително изсъскване нещо профуча покрай ухото на Ханк и обви гърдите на пирата. Скобата проблясна, очите на пирата се ококориха и последвалото изпразване на електричния заряд го просна в конвулсии на пода.
Делиус се обърна с насмешка към Олдброски:
— Както винаги, тебеподобните първо действат, а после мислят!
Изкривена усмивка се появи на лицето на Летан.
— Много добре. Не си загубил духовитостта си. — Направи знак на хората си да седнат. Те се подчиниха с явно нежелание. Той продължи: — Не очаквах да се срещнем на това място и по това време. Трябва да призная, че съм безкрайно изненадан от бързината, с която успя да ни настигнеш.
— Аз също.
— Подозирах, че от Церера ще изпратят преследвачи, но че именно големият шeф ще поеме командването, това не го очаквах.
Делиус подкани Ханк и Гордън да седнат до него. Разстоянието между тях и групата на пиратите бе около четири метра. Ако не ги спираха електроскобите, сигурно обстоятелствата щяха да се сложат по доста трагичен начин.
След кратка пауза Делиус запита:
— Какво направи с брат ми, Летан? Уби ли го?
Олдброски се ухили злорадо.
— Мога да те излъжа, но няма да го направя. Не. Жив е. Намира се в кораба. Добре завързан, естествено. Не бих му позволил да направи втори номер като този с тракер-програмата.