— Какво? Да не те хвана шубето?
— Ако искаш да се правиш на глупак, сега не му е времето. Тази станция е на повече от 500 години. Откъде знаеш, дали не е време да се разпада.
Гордън възкликна:
— Ей, чакай малко. Не говори глупости!
Талиус го хвана за ръката, като го дръпна силно. В следващия момент го пусна и зяпна цепката на вратата. Изминаха няколко секунди, без да усети електрошок. Всички се спогледаха. Замахна с ръка и спря по средата на движението. Нищо! Механизмът или бе повреден, или изключен.
Гордън изтръпна. Талиус се ухили. Летан се ухили. Делиус помръкна. Ханк се вцепени.
Един от пиратите тъкмо отвори уста да каже нещо, когато вратата се отвори наполовина и замря.
— Какво става, мамка му?
Летан се поколеба за миг. Направи крачка и излезе от килията. Нямаше никой в коридора, освен скелетите. Осветлението примижваше. Явно имаше проблеми със захранването.
Олдброски огледа коридора. Всички килии бяха отворени. Кимна на Талиус.
— Какво мислиш?
— Нямам представа какво става. По-добре да побързаме, ако не искаш да се срещнем с роботите. — Посочи зеещата врата на асансьора и добави: — Надявам се, че поне той работи.
Заедно с останалите забърза към дъното. Делиус, Ханк и Гордън останаха на място.
— Има нещо нередно — вметна изплашено Гордън и погледна Летан, който разглеждаше отворените килии. Когато стигна дъното на коридора, се спря, втренчен в нещо. После бавно влезе в последната килия.
Ханк посочи двата съседни коридора разделящи се пред асансьора. И двата тънеха в полумрак, водейки към незнайното.
— Командир, какво ще правим? Нали не смятате да тръгнем с тях! — Тя кимна към затварящата се врата на асансьора.
— В никакъв случай.
Внезапно от дъното на коридора се разнесе изпълнен с ужас вик. Беше Летан. Тримата се стрелнаха към него. Когато влязоха в килията, спряха в изненада. Летан бе клекнал до телата на двата робота, чиито глави бяха сплеснати, сякаш бяха ударени с нещо изключително тежко.
Пиратът се обърна към тях.
— Тук става нещо. Какво е имало в тази килия?
— Роботите казаха, че тук е бил последният жив извънземен. Но как…
Трети силен трус разтърси коридора. Летан изхвърча от килията, олюлявайки се, като се впусна към десния коридор. Делиус го последва.
— Къде си мислиш, че отиваш?
— А ти къде мислиш? — отвърна онзи през зъби, обръщайки се към него. — Да намеря контролния сектор. Все някъде трябва да има място на това парче контейнер, контролен терминал от където да се контролира цялата Аритан-11.
— Ами хората ти? Няма ли да ги последваш?
Летан погледна към празния асансьор.
— Зарежи ги. И без това щях да се отърва от тях. Само да открия контролния панел и ще въведа нов ред из системата.
Няколко секунди двамата се гледаха мълчаливо. Накрая Делиус каза:
— Не ме интересува дали ще оживееш. Надявам се да умреш, преди да стигнеш до каквото и да било, от което да можеш да упражниш контрол върху това място. Но внимавай с извънземния! Не знаем какво представлява, но със сигурност е нещо страшно, щом е успял да извади от строя роботите.
Той се върна при Ханк и Гордън, които оглеждаха все още роботите.
Когато Делиус се обърна отново назад, Летан бе изчезнал.
— Командир? — провикна се Ханк от килията.
— Какво има?
— Вижте! — Тя посочи малки капки зеленикава течност по протежение на коридора. Продължаваха във вътрешността. — Какво мислите? Дали не са от извънземния?
— Твърде вероятно. Роботите казаха, че е бил пред края на живота си. А и в боричкането сигурно са успяли да го ранят.
Делиус потъна в размисъл. От няколко минути подът под краката им вибрираше, а това не бе никак успокоително. Ханк предложи:
— Сър, може би е по-добре да се омитаме незабавно от тук. Не съм сигурна, но имах нещастието да бъда на два пъти на умиращи орбитални станции и симптомите са същите. — Говореше напрегнато. — Стабилизиращите двигатели излизат от строя.
— Сигурен съм, че донякъде си права. Но може би причината е друга. И не бих искал да се окажа прав в предположението си, но ако е така трябва да направим всичко възможно, за да го спрем.
— Него? Извънземния?
— Да. Но да не губим повече време. Елате.
Тримата се втурнаха към вътрешността на коридора.
Когато излязоха от асансьора, Талиус изскочи пръв от него, затича се към хангара и падна с отрязана глава. Пиратите се втрещиха. Нещо изсвистя във въздуха над тях. Погледнаха нагоре, едва когато малък блестящ сърп под формата на полумесец се спусна и пръсна черепа на втория.