— Боклук! — спонтанно изрази Джулитас цялото си мнение за стоящия отсреща му.
Веждите на затворника се свъсиха над челото му и той поклати предупредително пистолета.
— Внимавайте с лексиката си, капитане. Не бих желал да убивам някого на този кораб, най-малко вас. Но повярвайте ми, ако реша да го направя, няма да се поколебая. Ще ви превърна в пепел в мига, в който си отворите устата за още един подобен епитет.
Джулитас стисна устни. Знаеше, че е безсилен да стори каквото и да било. Патрулният екип, стоящ до стената, не можеше да направи нищо, за да се противопостави на престъпниците.
Накрая реши да се примири с положението, поне временно, докато успее да намери начин да си възвърне контрола върху кораба. Всичко, дори и животът на екипажа, зависеше от неговите действия.
— Какво искате? — Запита той с твърд и уверен тон.
— А-а, ето че стигнахме до най-важното. — Летан поклати одобрително глава. — Виждам, че сте схватлив. — Изпусна шумно въздух през зъбите си и след кратка пауза отвърна:
— Засега само ще изискам от вас да предадете целия контрол върху кораба на нас. Предайте и оръжието си и…
— Вече е ваше!
— …и стойте мирни и кротки, докато не напуснем кораба, когато му дойде времето… Но стига приказки. Моите другари са изморени. Имат нужда от душ и няколкочасов сън.
— Ще се погрижа за това — отвърна с мрачно примирение Джулитас и хвърли презрителен поглед към седемте човешки същества покрити с прах и мръсотия.
— Много добре — кимна удовлетворено Летан. — За всеки случай ще трябва да взема предпазни мерки за безопасността ни. Офицерите ви ще останат затворени в шлюза до второ нареждане. Междувременно се обадете в командния мостик и наредете незабавно да откачат скачващия ръкав от кораба. А вие се подгответе да го изведете от орбита по най-бързия начин.
Джулитас схвана мисълта му. Искаше по най-бързия начин да се омете от астероида. Каквото и да бяха направили на него, за да се доберат до тук живи и въоръжени, все някак в бързането си трябва да бяха допуснали някоя грешка. Ако някой член на персонала долу бе в състояние да се свърже с една от космическите станции около главните астероиди, нещата можеха да загрубеят за бегълците. Надяваше се само тези животни да не бяха направили касапница с хората от персонала. Подобни главорези бяха способни на всичко, всичко за да получат свободата си. Астероидните затвори бяха най-мрачните и злокобни места в Слънчевата система. Представляваха катакомби, кръстосани от стотици тунели и мини, водещи в най-различни посоки. Денонощната изнурителна работа в мините бе изключително тежка и въпреки техническите средства, които се използваха, физическото и психическото натоварване през 16 часовия работен ден, който осъдените прекарваха напъхани в скафандри и пръснати из всички тунели, стигащи до няколко километра дълбочина, оказваха пагубно влияние върху човешката им същност.
Джулитас не хранеше никакви илюзии в това отношение и затова набързо разпореди откачването от свързващия ръкав. След това под контрола на дулото на оръжията на хората на Летан изведе кораба от стационарна орбита. Патрулният 50 метров кораб от среден клас „Арон“ под действието на плазмения си двигател се издигна на седем километра от повърхността на астероида.
След маневрата Джулитас се обърна въпросително към Летан, който се бе разположил удобно на едно от пилотските места.
— Ами ръкава?
Затворникът плъзна разсеяно поглед от върха на пръстите си към страничния илюминатор, където малко над повърхността се плъзгаше успоредно с движението на кораба старият ръкав. Сигналните светлини обсипали стените му проблясваха като микроскопични рояци от изтощили се генератори на прожектори на спътника.
Летан изкриви долната си устна в гримаса на безразличие. После махна с ръка.
— Остави го! Нека си витае там.
Джулитас се втренчи в него. В ума му проблясна злокобното подозрение, че персоналът на астероида е избит.
— Но свързващият ръкав трябва да се прибере обратно. Без него връзката на астероида с външния свят е невъзможна!
— Не ме интересува — отряза го безцеремонно Летан. — Нека да се рее в орбита. Все някой ще го прихване.
Сега вече Джулитас се убеди, че седи срещу напълно безскрупулен човек. Не знаеше какво престъпление бе извършил, за да го затворят на Итака-8, най-отдалеченият и труднодостъпен астероид с диаметър ненадвишаващ 50 км, но това, на което обричаше хората долу, защото не бе възможно да са избити всички до един, си бе проява на чист садизъм. Свързващият ръкав бе единственото средство за връзка с корабите на флота. На Итака-8 никога не кацаше кораб. Поради особено строгия режим на охрана в орбита около астероида през дълги интервали от време навлизаха само бойни кораби. А иначе съществуваше възможност едно на хиляда, близо до астероида да премине някой друг тип кораб. Ако това въобще се случеше, то се касаеше за контрабандистки кораби, чиито капитани, в стремежа си да запазят непокътнат товара си, избираха по-далечни и ненаселени райони от астероидния пояс, където патрулните кораби на Астероидната федерация за защита на космическото пространство не можеха да ги засегнат.