В пристъп на надигащ се ужас се хвърли към таблото за затваряне на вратата, миг преди чудовищното ускорение на гравитацията да го засмуче обратно в тунела. С крясък се отскубна от предпазната дръжка. Гравитацията бе толкова силна, че буквално го сграбчи за скафандъра и го издърпа до ръба на тунела. За щастие вратата се затвори, секунда преди да пропадне. Ако това беше станало, щеше да падне със скорост, надвишаваща тази на кораб, попаднал в гравитацията на Юпитер, и да се превърне на кайма.
С учестено дишане и запотено стъкло на шлема се отпусна върху металния под. Нещо бе станало с таблото там долу. Повреда или може би… саботаж! Странното проблясване, което зърна миг преди гравитацията да се усили почти със 100g, може би се дължеше на взривена микрокапсула, поставена в устройството му. А може би бе просто повреда? Каквато и да бе причината за това, от жестоката смърт го разделиха само няколко секунди.
Бавно се изправи вече в нормална гравитация и закрачи към най-близката врата. Отвори я само с натискане на малък бутон в средата. От вътрешната страна прозвуча съсък на изравняващо се налягане и вратата се плъзна встрани. Гордън направи крачка и се закова на място. Дъхът му секна.
Междинният отсек за скафандри бе оплискан с кръв и осеян с разпилените полу– и напълно изгорели тела на хората от патрулния отряд. Това си бе истинска касапница и той успя да махне шлема от главата си, миг преди да повърне в него. Внезапно обзелата го слабост подкоси краката му и той се просна на пода между обезобразените трупове. След малко успя да откъсне поглед от изхвърленото си стомашно съдържание, съвзе се и огледа скафандрите, висящи в една ниша в стената. На всеки един от тях трябваше да има предавателно устройство за връзка с Главния контролен комплекс. Заради ударната вълна неговият бе излязъл от строя.
Измъкна шлема на първия скафандър, който сграбчи, и включи предавателя. Последва равномерно пращене, сякаш сигналът се опитваше да стигне края на отворената линия, но там приемник липсваше. Долепи предавателя до устата си и натърти приглушено:
— Първи сектор! Първи сектор! Тук помощник-надзирател Гордън Леникс. Чувате ли ме?
Надяваше се да го чуят. В противен случай щеше да му се наложи да премине през цялата лабиринтова мрежа, за да се добере до Първи сектор. Не последва отговор! Изчака с напрегнат слух и повтори по-силно:
— Първи сектор! Тук Гордън Леникс. Чувате ли ме? Отговорете!
Заслуша се. Отново нищо. Сърцето му се сви. Нима навсякъде из комплекса бе като тук? Все пак, колкото и голяма да бе затворническата група, не можеше да се справи с всички патрулни групи на астероида. Трябваше все някъде да е била спряна. И желателно — избита.
Реши да опита трети път. Повтори същото и се заслуша, но сега вече без всякаква надежда. Задържа шлема няколко секунди до ухото си и понечи да го хвърли, когато предавателят изпука и в отговор чу провлачен, хриптящ глас. Гласът бе женски и някак си провлачен. Глас, който накара Гордън Леникс да настръхне, въпреки потта по тялото му. Това бе глас на агонизиращ човек.
— По… мощ! По… мог… нете ми. Моля… ви!
Гордън крясна в отговор:
— Говорете! Кажете какво се е случило? О, звезди…
— Помог… нете! Умирам.
— Успокойте се. Кажете ми какво стана? Ранена ли сте?
Последва напрегната пауза, която му се стори като цяла вечност. После долови само:
— Вси… чки са мърт… ви!…
Гордън се затича с бясна скорост към следващия ръкав.
3.
Капитан Джулитас влезе обратно в капитанския мостик след проверка на обезпечаващите системи в камерите за дезинфектиране на екипажа. Пред погледа на един от нежеланите му гости, който стискаше недвусмислено смъртоносното оръжие в ръката си, той самият програмира камерите за хигиеничното почистване на бегълците. Въпреки привидната им чистота, Джулитас знаеше, че чистоплътността им не е от най-идеалните. Имайки предвид факта, че са били подложени на работа в минералните мини на Итака-8, славещ се с не особено ласкави отзиви за хигиената на затворниците, разбираше защо толкова бързаха да се подложат на тази процедура.