Седналият в командирското кресло Олдброски се завъртя и махна с ръка на съпровождащия. Онзи тутакси се оттегли зад затварящата се врата.
— Камерите са готови — каза Джулитас и се облегна на десния пулт до илюминатора. — Можете да се дезинфектирате, а ако щете — и обезпаразитите.
Летан Олдброски се усмихна.
— Благодаря, но чак от обезпаразитяване нямаме нужда. А що се отнася до дезинфектирането — то ще почака още малко.
Джулитас вдигна рамене. Ако се вълнуваше от хигиената на бегълците, то беше дотолкова, доколкото тя беше свързана с тази на кораба.
— Защо не седнете? — Олдброски посочи мястото от дясната му страна. — Няма смисъл да стоите така, като имаме предвид времето пред нас до навлизането ни в орбита около Церера.
Джулитас мудно се тръшна в посоченото място. Олдброски прибра бавно оръжието си в кобура и се облегна. След кратка пауза подхвърли:
— Вие не ме харесвате, нали? — Джулитас вдигна вежди. Онзи продължи: — Всъщност много ви се иска да ме изхвърлите през въздушния шлюз…
— Не разбирам накъде биете — отвърна Джулитас и отегчено скръсти ръце. — Но мисля, че и дума не може да става за положителни чувства, когато някой като вас узурпира кораба ни и държи оръжие под носа ми. Нима смятате, че не бих искал да се отърва от вас по най-бързия начин?
— Знам, че няма да се колебаете, стига разбира се, да ви се представи тази прекрасна възможност.
— До Церера има достатъчно време за това — отвърна Джулитас със сериозно изражение, контрастиращо с усмивката върху лицето на събеседника му. — Все някога ще се появи възможност.
— Харесвате ми, капитане. Казвате това, което мислите и което бихте направили, независимо от положението, в което се намирате. Други на ваше място щяха да ме увещават да не ги ликвидирам. Но вие или сте отчаян, или много глупав.
— Няма да ни ликвидирате по време на полета, защото имате нужда от нас. По-скоро ще го направите, след като достигнете целта на този полет.
Усмивката на Летан се стопи.
— Няма да е необходимо да ви убиваме. Ако ни съдействате, щом стигнем до астероида, ще ви оставим да разполагате със съдбите си. Повече никога няма да ни видите, нито пък ще чуете нещо за групата ни. Но дотогава животът ви е в наши ръце и ще правите това, което ви заповядвам, ако желаете душите ви да не се отделят от телата ви преждевременно.
Джулитас се тросна ядосано:
— Нищо няма да постигнете със заплахи. Досега съм попадал в много рисковани ситуации, в които животът ми е висял на косъм от смъртта и винаги съм успявал да измъкна кожата си цяла.
Олдброски се надигна от мястото си.
— Кое ви кара да вярвате, че и този път ще успеете? Нима си мислите, че съм чак толкова зависим от вас? Знаете, че и аз разбирам нещичко от космонавигация…
— Но не дотолкова, че да можете да стигнете до Церера без моя помощ.
Олдброски го изгледа враждебно, после, отпускайки се в пилотското кресло, потъна в размисъл. След продължително мълчание прокара език по устните си и изненадващо тихо, скаш някой да не го чуе, запита:
— Отговорете ми честно, капитане. Вярвате ли в легендата за Аритан-11?
Джулитас го изгледа с изненада и премига няколко пъти, преди да смотолеви объркано:
— Аритан-11? Имате предвид онези станции, за които се твърди, че са спряли нашествието на извънземните?
Олдброски кимна утвърдително. Джулитас вдигна рамене.
— Ха! Та това е само мит. Една легенда от миналото. Опит за нашествие от страна на извънземни, както е известно, е имало, както е известно и че той е бил пресечен по някакъв начин, макар да не е ясно точно как. Във всеки случай съществуването на бойни суперстанции е измислица, опит за обяснение на случилото се преди толкова много години…
— Така ли мислите? — Онзи гледаше изпитото лице на капитана. — Кажете ми какво знаете за тази… измислица.
— Почти нищо. Като дете бях чувал за някаква тайнствена космическа станция, въртяща се в нестационарна орбита около Херкулина-2. Спомням си, че тогава астрономите имаха голям проблем с измерването на орбиталната й траектория, тъй като… тъй като…
— …тъй като не можеха да повярват, че следва зигзагообразна траектория, — довърши мисълта му Олдброски — и че се промъква през астероидния пояс, настъпвайки бавно и сигурно към Марс.