Джулитас кимна колебливо.
— Хм. Така е. Празни приказки. Само глупак може да твърди, че станция, разположена в центъра на Астероидния пояс, може да се промъкне към периферията и да напусне пространството му.
— Не го ли вярвате?
Летан зададе въпроса толкова сериозно, че Джулитас се замисли. Какво ли се въртеше в главата на този човек? Дали не бе луд? С умопомрачено съзнание от може би дългогодишната работа в минните тунели на Итака-8? Сигурно действително е луд. Никой здравомислещ човек, избягал допреди по-малко от два часа от затворнически астероид, няма да посмее да се насочи към най-мащабното място, където броят на патрулните кораби бе по-голям от броя на населението в периферните астероиди. А и самият факт, че разпитваше за някаква станция-фантом, родила се в главата на побъркан астроном, жаден за слава и величие или некадърен капитан на търговски кораб, който в полутрезво състояние бе сбъркал траекторията на стара изоставена космическа станция, с тази на случайно открит малък астероид, говореше достатъчно красноречиво за надеждността на мозъчните връзки в главата на събеседника му.
Джулитас реши да бъде по-внимателен. Ако действително мъжът пред него имаше психически отклонения, то тогава трябваше да смени ролята.
— Защо да вярвам в нещо, съществуването на което се базира на някакви си бръщолевения на древните астрономи и капитани, чиито мозъци не са можели да направят разлика между траектория и орбита?
— Трябва да отбележа, че невежеството и ограничеността ви са на високо ниво. — каза Олдброски със саркастичен тон. — Смятах ви за по-умен и съобразителен човек, но ето че сега вие сам оправдахте първоначалното ми мнение за вас.
— Съжалявам, ако съм ви заблудил — Джулитас небрежно сви рамене. — Но и аз промених мнението си за вас.
— О, мога ли да го чуя?
— Разбира се. Смятам, че сте най-обикновен пират, чийто живот не струва пукната монета и чиито цели и фантазии са толкова безмерно абсурдни, че не си струва дори да се изпикая върху тях. Това удовлетворява ли ви?
Приготви се за изблик на ярост насреща си, но за негово учудване и леко облекчение, Олдброски само вдигна длани и изпляска три-четири пъти с преиграна развеселеност.
— Браво, капитан Джулитас! Великолепно. Несравнимо. Вие не само, че сте невежа, но сте и голям кретен. Опасявам се, че безсилието на отговора ви е предизвикано от неспособността на доста поизносените неврони в черепната ви кутия да мислят рационално и мащабно. Съзнанието ви така се е ограничило от жалкото ви сноване между шибаните астероиди, че липсата на каквото и да било развлечение и на необходимост от мислене са си казали своето. Да продължавам ли?
— Не. Бяхте прекалено ясен.
— Радвам се, че принципно се съгласихте с мен. А сега, ако нямате нищо против, ще конкретизирам още малко главния въпрос. Вярвате ли в съществуването на Аритан-11?
Въпросът прозвуча по толкова решителен и твърд начин, сякаш от това зависеше животът на всички на кораба.
— Не! Твърдо не.
— Много добре. Какво ще кажете, ако ви докажа, че Аритан-11 не е просто една легенда, а реално съществуваща станция, чиято траектория на движение продължава да бъде зигзагообразна и която се приближава все повече до перихелия на най-външния астероид от пояса?
— Да ми докажете? И как смятате да го направите?
— Ще кацнем на Аритан-11, преди да стигнем до Церера! Ето защо искам да се насоча към центъра на патрулната флота. След посещението си на Аритан-11 ще притежавам пълното право и възможност да заставя Церера да ми обърне нужното внимание.
— Естествено е, че ще ви обърне внимание. Едва ли някога ще извършат по-бързо процедура по унищожаване. Бъдете спокоен.
Този път Олдброски не се сдържа:
— Джулитас! Ти си едно тъпо нищожество. Траекторията и сегашният апекс на Аритан-11 съвпадат точно с нашият полет. Според последните ми изчисления, само след 4 часа земно време траекториите ни ще се пресекат. Тогава ще кацнем на нея, ще вземем това, което ни трябва, и ще продължим полета си до крайната цел. А сега ви нареждам да напуснете командния мостик и да се затворите в каютата, докато не ви повикам.
Джулитас изгледа с неприязън профила на пирата пред него и с рояк черни мисли в главата си напусна командния мостик.
Летан Олдброски остана дълго загледан в междузвездното пространство, изпълващо носовия илюминатор, в различните точки на което се рееха едва видимите очертания на някой отдалечен астероид или парче скала, обвито в лед, каквито кръстосваха вечно пространството и които в началото на космическата ера на човечеството бяха взели доста жертви. Но корабите сега имаха автоматична програма за разрушаване на подобни обекти от разстояние, в случай че пресекат траекторията на полета. Бордовите компютри действаха безотказно.