Летан отмести погледа си и плъзна ръка върху няколкото реда бутони от лявата му страна. Върху екрана до тях светнаха четири колонки с цифри, следвани от изписани параболични траектории и малък неправилен овал, сплеснат силно в полюсите. Пръстите на Олдброски почукаха нежно по екрана, после той се облегна и върна погледа си обратно към звездното пространство, продължаващо все повече да се запълва от малките познати ледени късове.
4.
Дежурният офицер на Интеркома в Главната станция на Церера седеше с крака, поставени върху един от пултовете, когато пронизващия писък на системата за връзка със затвора на Итака-8 внезапно изпищя. Офицерът отмести стреснато разсеяния си поглед от илюминатора над главата си и впи поглед в екрана за радиовръзка с Контролния сектор на Итака-8. После рязко стовари дланта си върху клавиша за директна връзка и изстреля в приемника:
— Дежурен офицер на Централния Интерком слуша!
— Офицер?! Свържете ме веднага с началника на Отдела за астероидни затвори! Веднага! — Гордън буквално разстреля съзнанието на офицера. Лицето му в скафандъра на екрана бе зачервено и той дишаше тежко и учестено.
Офицерът се забави няколко секунди, опитвайки се да се съвземе от обзелия го смут. Гордън кресна:
— Казах — веднага, кретен такъв. Не ме ли разбра?
Офицерът набра светкавично кода на Отдела за контрол на астероидни затвори, разположен на два километра северно от маяка на Интеркома, и изчака съответната връзка. Когато на съседния екран се появи лицето на мъж на преклонна възраст, той изграчи:
— Директна връзка с Итака-8! Пряк контакт, сър!
Онзи само кимна мълчаливо, повдигна гъстите си вежди, отмести поглед встрани, като затрака с дясната си ръка някъде. Видеовръзката с Итака-8 изчезна. Съседният екран също угасна.
Останал отново сам в маяка, дежурният офицер изсумтя и върна краката си в първоначалното им положение върху пултовете.
Няколко минути Началникът на Отдела за контрол на астероидните затвори изучаваше лицето на младия мъж на екрана. После се представи с дрезгав и безстрастен глас:
— Началник на Отдела за контрол на астероидните затвори, командир Делиус! Говорете.
Гордън това и чакаше. Като в скоропоговорка изстреля:
— Казвам се Гордън Леникс от Итака-8. Трябва незабавно да вдигнете патрулните кораби в бойна готовност. Загазихме здраво тук.
Съсухреното, с ясно очертани скули лице на Делиус, се сгърчи в напрегната гримаса.
— Какво е станало?
— Бягство!
Очите на онзи се разшириха бавно до оптималните си възможности за обтегаемост. Челото му се набразди с дълбоки бръчки.
— Бягство? Кой е избягал?
— Затворници естествено! — кресна несъзнателно Гордън. — Кой друг?
— Говорете!
— Не мога много да ви кажа — започна Гордън с вибриращ от вълнение глас. — Извършвахме прехвърлянето на затворници от астероида с патрулен кораб, когато в един от минните тунели се взриви микроядрена капсула. Самият аз едва оживях от взрива, но това не е важно сега. Оказа се, че определена група затворници активира заряда, за да се отърват от нас. За съжаление успяха. Докато съм бил в безсъзнание са избили целия личен персонал от Контролния сектор.
Онзи отвори уста. Долната му устна увисна застрашително.
— Последният оцелял — продължи Гордън, като си пое въздух — издъхна преди минути в ръцете ми. — Той скръцна със зъби. — Копелетата са направили истинска касапница. Чувате ли ме? Избили са всички като животни. Не осъзнаваше, че крещи: — Направете нещо, велики Марс! Направете го бързо!
Командир Делиус възвърна бързо самообладанието си и с гъргорещ от напрежение глас натърти:
— Знаете ли кои са? Колко са и как са успели да се измъкнат? Трябват ми данни за избягалите. Всичко, свързано с тях. Можете ли да разберете кои са?
Гордън преглътна трудно няколко пъти, облиза устни и кимна:
— Предполагам, че знам! В сектора на тунела, където се взриви капсулата, работеше група от осем души. Знам само, че ръководител на групата бе някой си Летан Олдброски. Не знам дали…
— Летан?! — почти извика Делиус. — Сигурен ли сте?
— Напълно. Проверих в Главния компютър на Итака-8.
— Как са избягали?
— Явно са използвали свързващия ръкав с патрулния ви кораб. Прехвърлили са се на борда на кораба.
Командир Делиус рязко се извъртя полунадясно и започна да пише нещо със светлинна писалка върху лист, който екранът не показваше. След двайсетина секунди се обърна към екрана. Беше пребледнял.