Рисува ме цял ден. Не каза почти нищо, а аз — още по-малко. Позволяваше ми от време на време да си почивам и да се разхождам, но после държеше да се върна стриктно към позата, в която ме беше поставил. Наблюдавах златистите прашинки на светлината как влизат през стъклените прозорци и се въртят във вихрен танц и как сенките, подобно на стрелки на слънчев часовник, се движат и издължават и студиото се изпълва с топлината на залязващото слънце. Накрая Ботичели остави настрани четките и палитрата си. Аз погледнах към картината и ми се наложи да пипна лицето си, за да се уверя, че все още имам глава на раменете си — толкова перфектно бе отражението ми върху картината. От изражението ми лъхаше спокойствие, загадъчност и… може би известна арогантност. Там аз бях биещо сърце, влажен секс, топло легло.
Бях Флора.
Роклята бе само очертана, макар че ръцете ми върху нея бяха завършени.
— Като че ли няма да имате повече нужда от мен, а? — попитах с леко разочарование. Защото, макар краката ми да ме боляха, бях прекарала един прекрасен ден. Какво по-хубаво от това да бъдеш част от историята!
— Не, няма — поклати глава той. — Роклята мога да я нарисувам винаги. Подобни детайли се рисуват лесно. Обаче ти наистина си рядко флорентинско съкровище! Бембо се оказа напълно прав.
Поклатих глава и го поправих:
— По-скоро венецианско съкровище!
— Наистина ли? — повдигна вежди той. — Никога не съм ходил в този град, но съм слушал много за неговите красоти!
Тук е мястото да ви призная, че на този свят надали има по-яростен защитник на моя роден град от самата мен, макар да знам за Венеция точно толкова, колкото и художникът пред мен, защото съм била съвсем малко бебе, когато са ме пъхнали в онази бутилка и са ме изпратили по течението към Флоренция. Затова сега кимнах с гордост и изтъкнах:
— Напълно вярно! Венеция е град на красотата, но и на търговията. И е много по-велика и от Пиза, и от Неапол, и от Генуа — нейните морски съперници.(Още няколко града, които никога не бях виждала.) Не знам защо, обаче нещо в излъчването на Ботичели ме караше да се представя като по-интелигентна, а не просто поредния чифт цици. Поради което сега изрецитирах въпросното изказване, което веднъж бях чула от устата на Бембо. Но не щеш ли, оказа се, че съм казала нещо не както трябва, защото Ботичели изведнъж пребледня като платно и започна да трепери.
— Какво каза? — прошепна дрезгаво, със стиснати до посиняване устни. Лицето му заприлича на призрак, като че ли всеки момент щеше да припадне.
Но какво казах наистина? Може пък този човек да е дотолкова заслепен от Флоренция и от бордеите на Онисанти, че не иска и да чува за чудесата на други градове. Обаче нали той бе този, който първи спомена за красотите на Венеция?!
— Но Флоренция, разбира се, е най-прекрасната от всички тях — запелтечих аз в опит да поправя грешка, чието естество не ми беше известно. — Все пак тук са великата катедрала Дуомо, баптистерия, вашите творби!
Обаче не се получи. Той се стрелна през стаята и отново ме сграбчи за брадичката, но този път доста силно. Толкова, че не можех да дишам.
— Повтори го!
Бях дотолкова уплашена, че не знаех какво да кажа. Обърканият ми мозък се въртеше в кръг, докато се опитваше да си припомни точните ми думи.
— Казах, че Венеция е много по-велика и от Пиза, и от Неапол, и от Генуа, и че…
Пръстите му се впиха още по-дълбоко в кожата ми.
— Какво знаеш ти за тези места? — изсъска. — Кой ти го каза?
— Кое да ми каже? — едва успях да изфъфля през стиснати зъби, защото той държеше силно челюстта ми.
Очите му се впиха като остриета в мен.
— Кой те подучи за това? Бембо ли беше?
— Моля? Никой нищо не ми е казвал! Какво имате предвид?
И за втори път през този ден усетих, че очите ми се наливат със сълзи. Но веднага след това бях освободена — така бързо и както бях стисната. Ботичели ме пусна рязко и ми обърна гръб, като че ли беше прекалено бесен, за да има вяра дори на самия себе си. Коленете ми се подкосиха и аз се отпуснах на пода. Великолепната изрисувана рокля се разстла с въздишка около мен. Цялата треперех. А когато художникът се обърна, видях, че се усмихва, моля ви се!
— Съжалявам, скъпа моя — рече. — Просто малко разпускане след дългия ден. Хареса ли ти шегата ми?
Виждала съм достатъчно лоши актьори — все пак живея във Флоренция, нали?! Улиците изобилстват от отвратителни комедианти, които само тровят въздуха с нелепите си гърчове и воя си. Обаче никога досега не бях виждала по-неубедително изпълнение от това, на което ставах свидетел сега.