Бяха се разбрали да се срещнат с роднините на Чейс в центъра на града, в друга пешеходна зона, наречена Площада. Покрай целия път до морето и кея се простираше парк; Нина и Чейс се регистрираха в хотела си, който се намираше близо до океана, след което се запътиха към центъра на града, заобикаляйки голям балон с кош, който предлагаше на туристите изглед към курорта от въздуха.
За голямо удоволствие на Нина на Площада се намираше уличен пазар. По сергиите се продаваха най-различни храни от цяла Европа, от немски наденички до екзотични плодове. Въздухът беше изпълнен с аромати, от които устата й се пълнеше със слюнка, и които непрекъснато й напомняха, че закуската, която беше изяла в самолета, не стигаше за никъде. Единствено мисълта, че скоро я очаква обяд, й пречеше да се впусне да опитва от всичко — въпреки че беше ужасно изкушена да го направи.
Усещаше как стомахът й се свива и причината не бе единствено гладът.
— Аз съм… Малко съм нервна — призна тя на Чейс.
— Защо?
— Ами нали знаеш, за пръв път се срещам със семейството ти. Просто ми е странно изведнъж да се сдобия с толкова роднини. Ами ако не ме харесат?
— Щом се тревожиш толкова, можем просто да си тръгнем — предложи Чейс, като в гласа му прозвуча надежда. — Да организираме онова пътуване до Индонезия. Много съм навит — предпочитам да съм на някое екзотично място, отколкото да се мотая тук.
Нина се усмихна.
— Изкушена съм, но няма да ти позволя да се измъкнеш толкова лесно.
— Дрън-дрън. А, ето ги и тях — каза той без грам ентусиазъм. В центъра на Площада се намираше кръглата сграда на кафене, увенчана с часовникова кула. Пред входа й Нина забеляза трима души: дребна старица с посивяла коса, момиче, което й се стори на около петнайсет години и жена около четирийсетте, с доста къса коса. Старицата и момичето помахаха на Чейс; жената не помръдна.
— Хайде, почва се — каза той. Нина докосна медальона си и си пожела всичкия късмет на света.
Срещнаха се до масите на площада.
— Чичо Еди! — извика момичето, като се впусна към него и го прегърна. — Не съм те виждала от сто години!
— Здрасти, Холи — каза Чейс, като също я прегърна и се усмихна. Удоволствието от срещата с племенницата му изглеждаше неподправено. — Бях доста зает.
— Знам! И знам с какво! — Холи пусна Чейс от прегръдките си и се обърна към Нина, разтърсвайки дългата си, кестенява коса. — Знам коя сте вие — каза тя и лицето й грейна.
— Така ли? — рече Нина.
— Разбира се! Стига де! Та вие открихте Атлантида! Беше страхотно когато го обявиха, защото това означаваше, че учителят ми по история е бъркал през цялото време, като казваше, че никога не е съществувала. Толкова беше забавно да му гледам обърканата физиономия, когато си призна грешката. Между другото, аз съм Холи. Холи Бенет.
— Нина Уайлд. Здрасти.
— Здрасти! Значи ти ще ми станеш леля? Много яко! Кога е сватбата?
— Да, кога е сватбата, Едуард? — попита възрастната дама, като доситни до Чейс. — Ох, нека те огледам. Толкова се радвам да те видя! Малката ми агнешка пържолка. Хайде де, дай целувка на баба си. — За огромна изненада на Нина Чейс, който бе придобил невероятно овчедушно изражение на лицето, послушно се наведе и баба му го разцелува шумно по двете бузи, дори ги пощипна леко. — Колко е хубаво да си тук!
— Здрасти, бабче — каза Чейс с порозовели бузи и то не съвсем от пощипванията. — Бабче, искам да се запознаеш с годеницата ми, Нина Уайлд. Доктор Нина Уайлд. Нина, това е моето бабче — моята баба, Катрин.
— Наричай ме бабче, нали скоро ще си от семейството. — Тя силно разтърси ръката на Нина. — Пък си и доктор! Холи ми каза, че си много известна. Чудесно, че Еди се жени отново. Пък и изглеждаш много по-приятна от първата му жена. Така и не я харесах, беше много надута. Къде е тя сега, Едуард?
— В затвора в Гуантанамо, бабче.
— Най-доброто място за нея. О, толкова се радвам да те видя. — Тя отново разтърси ръката на Нина, след което отново се обърна към Чейс. Нина със закъснение осъзна, че не е успяла да произнесе нито дума. — И така, кога е сватбата?
Холи също се приближи до Чейс.
— А ти защо не си известен, чичо Еди? Толкова ми се искаше да покажа на приятелките ми твои снимки как откриваш всички тези удивителни неща, но там те няма на нито една!