— Но ефектите са също част от забавлението, нали? — каза Чейс, като намигна на Холи. Той посочи към един магазин за мобилни телефони нагоре по улицата. — Знаеш ли какво, тъй като не съм ти донесъл подарък, какво ще кажеш да ти взема един нов телефон? Нещо натруфено, с всичките му мелодийки и свирукания. Включително видео.
Очите на Холи се разшириха.
— Наистина ли?
— Ами да, разбира се! Какъв чичо ще съм, щом не правя хубави подаръци на племенницата си, нали? — Той я поведе към магазина, поглеждайки към Нина. — Ще ти се обадя, като свършим и ще дойдем. Едва ли ще ни отнеме много време, просто ще вземем най-скъпото!
Бабчето ги проследи с одобрителна усмивка.
— Той винаги е бил толкова добро момче. Толкова е хубаво да го видим отново. Не си ли съгласна, Елизабет?
Елизабет отвърна с мълчание, но Нина нямаше нужда да чува каквито и да било думи, за да разбере, че в този миг сестра му би убила Чейс с удоволствие — както и годеницата му, може би.
— Интересно — промърмори тя, едва успявайки да изтърпи намръщените погледи на бъдещата си зълва, — какъв ли ще е изгледът от този балон?
Изгледът от петстотин фута височина всъщност беше доста впечатляващ, реши Нина. Паркът под нозете й представляваше дълга ивица трева и дървета, прекосявана от мъничка рекичка, устремена към проблясващото море, което се виждаше на около четвърт миля на юг. Паркът бе обграден с криволичещи тесни пътища — явно градските плановици бяха наложили анатема на широките булеварди и правите улици на Манхатън. От тук можеше да види дори хотела си, наскоро построена от розовеещ мрамор осмоъгълна сграда, надвесена над кея в западната част на парка. Единственото нещо, което загрозяваше гледката, беше един грамаден блок със стъклена фасада на изоставеното Imax-кино край пътя за кея, който според неспирната и все по-язвителна тирада на бабчето, някога бе избран за най-грозната сграда в Англия. Нина кимаше и хъмкаше утвърдително в подходящите моменти, въпреки че трябваше да признае правотата на бабата на Чейс.
Но дори тази тирада беше за предпочитане пред алтернативата. Гледката не можа да направи нищо, за да потуши искрите, които прехвърчаха между Чейс и сестра му. И тъй като седяха притиснати от предпазните колани в гондолата, просто нямаше път за бягство от там.
— Адски съм ти ядосана! — изсъска Елизабет на Чейс. Холи и бабчето седяха в другия край на гондолата и не чуваха нищо, но Нина седеше до тях и просто не можеше да не ги чуе.
— Мамка му, Лизи — раздразнено отвърна Чейс, — купих на племенницата си подарък. Голяма работа!
— Ако си беше направил труда да ме попиташ щях да ти кажа да не го правиш, защото последното нещо, от което се нуждае Холи точно сега, е още нещо, което да й отвлича вниманието в момент, когато най-силно трябва да се концентрира върху училището!
— Бабчето каза, че се справя добре. Ти ми каза същото. Което значи, че наистина се справя добре.
— Но аз не искам да се справя добре! Може да се представи много по-добре, Еди! Но тя е тийнейджърка и има милион други неща, с които би предпочела да се занимава. И без да й даваш разни играчки ми е достатъчно трудно да я накарам да се съсредоточи върху онова, което е наистина важно за нея!
— Мили боже, Лизи. На това му викат преувеличаване.
Очите на Елизабет проблеснаха гневно.
— Не, наричат го безотговорност.
— А? — Чейс я погледна объркано. — Кога съм казвал, че си безотговорна?
— Ти си безотговорният, Еди! — Тя едва успяваше да сдържа гласа си. — Нямаш никаква представа колко е трудно да бъдеш родител — Холи е на петнайсет, за бога, и точно сега за нея аз съм като проклетия Хитлер, който винаги й мърмори за всичко! И изведнъж се появяваш ти, Готиния Чичо Еди героя, който си играе на Индиана Джоунс и я подтиква да бъде точно като него!
Чейс гневно вдигна лявата си ръка, разкривайки част от белега.
— Да бе, страхотна игра! Няма значение, че спасих хиляди хора, така ли? — Той дръпна ръкава си още по-нагоре и продължи с подигравателен глас. — Въобще не става въпрос за мен, нали? А за това, че ти завиждаш. Сигурно си умираш от яд, нали? Безполезният ти малък брат всъщност е постигнал нещо, а онзи, който влезе в Оксфорд, продава застраховки. Съжалявам, Лизи, но вината за това не е моя.
— И двамата знаем много добре чия точно е вината — студено каза Елизабет.
— Е, нямам какво повече да кажа. — Той й обърна гръб и тръгна към другия край на гондолата, докато балонът постепенно се спускаше, притеглян към земята от стоманените въжета.