— Ами да, все същата история — каза Елизабет, този път на висок глас, за да чуят всички. — Когато нещата се влошат, Еди Чейс просто им обръща гръб и си тръгва. — Тя протегна театрално ръце към него. — Но къде отиваш, Еди? Ти си в балон! Този път не можеш просто да си тръгнеш от тук.
— Мамо! — изсъска Холи през зъби, изчервена до уши. Нина споделяше смущението й.
— Е, това беше страхотно пътуване — изчурулика бабчето и се обърна към Чейс и Елизабет. — Толкова е хубаво да видиш нещата от различна перспектива. — За миг Нина не можеше да повярва, че тя е пропуснала избухването на Елизабет, но бързата размяна на погледи и подсказа, че е чула всичко — и то може би не за пръв път. Тя отново щипна бузите на Чейс. — Толкова се радвам да те видя, агнешка пържолке! Дали ще се съгласиш да ми направиш една услуга? Каза, че си наел кола. Нали няма да имаш нищо против да ме откараш до супермаркета, за да си напазарувам хубавичко?
— Няма проблем, бабче — каза Чейс. — Колата е пред хотела — не е далеч от тук. Но Нина има среща с един приятел и няма да може да дойде с нас. — Нина погледна към часовника си и осъзна, че съвсем е забравила за Руст — вече беше почти два и половина.
— Ох, колко жалко. Е, надявам се да се видим по-късно, Нина — ще ти разкажа какъв беше Едуард като малък. Имам и снимки.
Сега беше ред на Чейс да придобие смутен вид.
— Уф, бабче!
— „Агнешка пържолка“? — прошепна Нина в ухото на Чейс когато балонът докосна земята. — Толкова е сладко!
— Да, да…
— Ще ти покажа и медалите му — каза бабчето. — Даде ми ги след като напусна армията, дори кръста Виктория. Него кралицата му го даде, да знаеш!
Нина погледна към Чейс с отворена уста.
— Сега вече знаеш къде е кутията — каза той и леко се усмихна. Работниците застопориха гондолата и отвориха вратичката й, за да могат да слязат пътниците. — Така, значи ти ще идеш да се срещнеш с твоя човек, а аз ще отведа бабчето на пазар. — Той прегърна Холи.
— Благодаря за телефона, чичо Еди — каза тя.
— Радвам се, че ти харесва. Само не се захласвай много с него, нали? Не ми се ще да те отвлича от уроците.
Холи изпъшка.
— Боже, звучиш точно като мама!
— Дано не е така. — Чейс погледна остро към Елизабет, след това целуна Холи по бузата и се приближи към Нина и бабчето. — Ще се видим пак преди да тръгнем, нали?
Тя му махна с ръка.
— Чао, чичо Еди!
— Чао, Холи — отвърна той и се обърна към тях.
— Радвам се да се запозная и с двете ви — наблегна Нина, преди да тръгне след Чейс и баба му в посока към хотела. — Какво беше всичко това? — прошепна му тя.
— Семейни работи. — Когато стана ясно, че нищо повече няма да й каже, Нина само въздъхна и тръгна през парка, наслаждавайки се на разходката.
3
След като Чейс и баба му тръгнаха към супермаркета, Нина се върна в хотелската стая, за да вземе лаптопа и кодирания диск. Докато се връщаше към фоайето по коридора, осветен от мека светлина, тя се чудеше каква ли тайна се крие в него — и защо Руст иска да я разкрие само лично на нея.
Руст я чакаше в салона „Виста“, леко повдигната, полукръгла пристройка със стъклени стени и изглед към морския бряг. След него, на западната скала, се нареждаха голяма тухлена сграда, на която висеше грамадна табела с надпис „Международен център Борнмът“, а на юг следваха плажът и кеят. Яркото следобедно слънце, което караше вълните да блещукат и туристите, които безцелно се разхождаха по крайбрежната алея, бяха приятна гледка, загрозявана единствено от надвисналата сграда на бившето кино. Нина установи, че е напълно съгласна с думите на бабчето, че е голяма грозотия.
За голяма нейна изненада същото се отнасяше и за Руст. Когато го беше срещала преди, германецът се обличаше добре, дори елегантно. От друга страна размъкнатата фигура, която се изправи, за да я посрещне, изглеждаше така, сякаш предишната нощ той бе спал в близката канавка. Сакото му беше измачкано, несресаната му посивяла коса стърчеше на всички страни, сякаш бе получил електрически удар. Очилата му с дебели рамки го правеха да изглежда досущ като лудия учен от разни анимационни филмчета.
Но поне не си беше изгубил маниерите.
— А, Нина! — каза той, като се изправи и се поклони. — Толкова се радвам да ви видя. Благодаря, че се съгласихте да се срещнем.
— Ами вие не ми оставихте кой знае каква алтернатива — отвърна тя, докато се ръкуваше с него. — Останах с впечатлението, че сте готов дори да пренощувате на стълбите на ООН, ако се наложи.