Това беше шега, но Руст кимна напълно сериозно.
— Може би. Но сега и двамата сме тук! Елате, седнете. — Той махна към масата си, която се намираше в дъното на салона. Нина осъзна, че той е избрал да седне колкото се може по-далеч от останалите, които бяха предпочели да седнат по-близо до стъклените стени, за да могат да се насладят на гледката към морето. Руст придърпа един стол за нея, след което подозрително огледа присъстващите, преди да седне срещу нея.
Тя проследи погледа му: една възрастна двойка, която пиеше чай и похапваше бисквитки, млад мъж с намазана с гел коса, който оживено говореше по телефона си, един грамаден брадат тип с грозен белег на челото, потънал в четенето на вестник. За миг Нина изпита съжаление към него — очевидно белегът му бе резултат от някакво сериозно нараняване, — след което отново насочи вниманието си към Руст.
— И така, каква е голямата тайна?
Руст се наведе напред и снижи глас в конспиративен шепот.
— Нина, кажете ми… какво знаете за крал Артур?
Ако Нина си беше приготвила списък с възможните теми, които Руст можеше да повдигне, това едва ли щеше да влезе в първите хиляда.
— Ами… в исторически смисъл или в митологичен?
— Исторически, разбира се.
— Разбира се — повтори тя, като се опита да скрие удивлението си. — Това не е точно от моята компетенция, но знам достатъчно, за да знам, че няма какво толкова да се знае. Той е бил водач на древните британци през шести век, той обединил английските племена след напускането на римляните и се борил срещу саксонците и пиктите, докато най-накрая, през седми век, саксонците не покорили Англия. След това… — Тя сви рамене. — Монти Пайтън3 продължават легендата…
Руст кимна одобрително.
— А какво знаете за меча на крал Артур? И него ли смятате просто за легенда?
— Не знам. Има някои исторически отметки, но са много повърхностни. В смисъл, че дори няма съгласие по въпроса дали е бил само един меч, или два. Името Екскалибур е известно на всички, но според някои източници преди него той е притежавал друг, въпреки че не си спомням как са го наричали…
— Калибърн — прекъсна я Руст.
— Калибърн, точно така. Така че Екскалибур може да е просто другото име на Калибърн или пък е възможно да са две съвсем различни оръжия. Ако се съди по легендите, то Калибърн е бил мечът, забит в скалата, който само Артур е можел да извади като доказателство, че той е истинският крал на Британия, а Екскалибур е бил изкован за него от Мерлин, след като Калибърн бил счупен в битка. — Тя погледна към германеца. — Но вие сигурно вече го знаете, защо ме питате?
— Да, знам го — призна Руст. — Историята на Артур е моя… моя страст, да речем, от много години. Но просто исках да се убедя, че вие сте подходящият човек, на когото да разкажа какво съм открил.
Нина повдигна вежди.
— Какво сте открил? Мислех, че става въпрос за родителите ми. Какво общо има крал Артур с тях?
Руст сви устни, сякаш се опитваше да сдъвче нещо твърдо.
— Всъщност, Нина, истината е, че… няма нищо общо.
— Какво?
— Ако ви бях казал защо всъщност искам да ви видя, може би въобще нямаше да проявите интерес. Само така можех да съм сигурен. Съжалявам.
— Какво? — повтори Нина, вече ядосана. — Чакайте малко, излъгал сте ме? Просто сте търсил повод, за да разговаряте с мен?
— Моля да ме извините, ужасно съжалявам! Но трябваше да говоря с вас. Вие сте единственият човек, към когото можех да се обърна за помощ. — Той отново огледа салона и гласът му се снижи до шепот. — Животът ми е застрашен!
— Да, от мен! — Нина се изправи и грабна лаптопа си.
Руст също скочи от мястото си, и протегна ръце в умолителен жест да я накара отново да седне.
— Моля ви, моля ви! Вашите родители ми бяха много добри приятели, особено баща ви. Свързваха ни толкова много неща. Включително страстта към непопулярните теории. — Умолителният му поглед внезапно се изостри. — Като Атлантида.
— Но това не ви дава правото да използвате родителите ми, за да ми привлечете вниманието.
— Знаете ли, защо изгубих работата си? — попита Руст с рязък тон. — Защото помогнах на баща ви. Тайно му дадох откритите нацистки документи, които го отведоха заедно с Лора по-близо от всякога до Атлантида. Когато разбраха какво съм направил, аз бях уволнен, опозорен — и накрая провалих брака си заради това. Сабрина ме напусна.
3
Монти Пайтън — култова комедийна група, нашумяла с абсурдисткия си и „политически некоректен“ хумор в ТВ-сериала „Летящият цирк на Монти Пайтън“ (1969–1974 г.); през 1975 г. комиците снимат филма „Монти Пайтън и Свещения граал“ — сатирична интерпретация на легендата за крал Артур и рицарите на Кръглата маса — Б.пр.