— Не — отвърна Нина с усмивка. — Просто ти можеш да го хвърлиш много по-далеч от мен.
Чейс се засмя, претегли тежестта на меча в ръка и се приготви да го хвърли.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Добре.
С едно замахване той запрати блестящото оръжие в езерото. То се завъртя няколко пъти във въздуха, отразявайки слънчевата светлина, след което със силен плясък се озова във водата, на доста голямо разстояние от брега, и бързо изчезна в дълбоките води.
— Уф, знаеш ли, почти очаквах от езерото да се подаде нечия ръка и да го хване във въздуха.
— На някоя засукана русалка с ей такъв бюст, може би? — попита го Нина с лукава усмивка.
— Хайде стига с Монти Пайтън! — разхили се Чейс, хвана я за ръката и я поведе към колата им. — Няма да е зле да започнем да мислим за сватбата. Знам точно какво ни трябва — какво ще кажеш да ни ожени Елвис във Вегас?
Тя се засмя.
— Продължавай да мислиш.
Епилог
Вашингтон, окръг Колумбия
Белокосият мъж подаде папката на човека зад бюрото и отстъпи почтително назад.
— Това е всичко, с което разполагаме дотук, сър.
— Корабът?
— Според данните от джипиеса последното му известно местоположение е било на около осем хиляди фута в Норвежката котловина, точно в арктичния кръг. Може да бъде достигнат, но не можем да преценим до каква степен ще може да бъде възстановен.
— Ами меча?
— Според доктор Уайлд и Чейс той е потънал заедно с кораба. Доколко това е истина е друг въпрос, но предвид огромната й популярност в момента, привикването им на разпит може да се окаже проблем.
— По дяволите. Мичъл трябваше да анализира и направи дубликат на свръхпроводника, преди да тества оръжието. Но той прибърза и сега изгубихме всичко.
— Моите уважения, сър — отвърна белокосият мъж, — но той следваше вашите заповеди. Искаше да се възползва от ситуацията с руснаците и вие лично го упълномощихте да потопи „Ентърпрайз“ като фалшив сигнал…
— Знам какво съм упълномощавал! — Върху бюрото се стовари юмрук. — Щяхме да елиминираме руснаците като конкуренция за полярните ресурси, а сега всичко това пропадна заради… заради някаква си археоложка и английското й гадже! — Той прегледа листите в папката и се спря на две фотографии: Нина и Чейс. После ядосано захвърли папката на бюрото. — Добре, г-н Кълъм. Свободен сте.
— Да, г-н президент. — Белокосият мъж кимна и излезе с вдървен гръб от Овалния кабинет.
Президентът Виктор Долтън се обърна и се загледа през бронираните прозорци към розовата градина на Белия дом. Джак Мичъл знаеше много добре, че ако се провали, ще бъде заклеймен като агент предател, който е използвал черната каса на DARPA за лични цели. Като истински патриот той беше поел риска и отговорността, за да защити човека, чиито заповеди всъщност изпълняваше. Нямаше да има никакви улики, свързващи го с Белия дом… но това не променяше факта, че операцията се беше провалила. Оръжието беше унищожено и дългосрочните планове на Долтън бяха провалени.
Той изгледа навъсено снимките на Нина и Чейс.
— Няма да забравя това — обеща им той.