— Бре да му се не види — промърмори Чейс. — Големи сте бързаци, а?
— Хората на Васюкович ще бъдат готови за действие в мига, когато разберат къде се намират парчетата от меча — каза Мичъл. — Затова не трябва да губим време.
— Ха — възкликна Нина. — В такъв случай значи заминаваме за Лондон.
Чейс се изправи и погледна през прозореца към лимузината.
— По-добре да вземем вашата кола — нашата е малко потрошена. Добре, че й направихме застраховка…
Американското посолство се намираше в единия край на Гросвенър скуеър. Докато лимузината заобикаляше антитерористичните защитни барикади, за да стигне до охранявания страничен вход, Нина си помисли, че сградата му е изключително грозна: брутално скупчване от бетон и стъкло, което изглеждаше съвсем не на място сред заобикалящите го елегантни викториански къщи. Но въпреки това щом зърна звезди и райета11 да се развяват отвън, за миг се изпълни с гордост. Късче от дома далеч от дома.
Те напуснаха дома на Елизабет по най-бързия начин, Холи и бабчето се изненадаха и натъжиха от тръгването им, а Елизабет не каза почти нищо, ядосана от невъзможността да излее остатъка от гнева си върху Чейс. Мак също беше много изненадан; въпреки думите на Мичъл, че мисията е секретна, което означаваше, че Чейс нищо не може да сподели с него, бързата размяна на погледи между двамата бивши офицери от САС убеди Чейс, че Мак ще използва всичките си контакти, за да му помогне, ако може.
Пийч ги отведе до един кабинет, който гледаше към Гросвенър скуеър, където ги очакваше Амороз.
— Хектор — каза Нина. — Боже мой, изглеждаш ужасно изтощен!
— Преживях доста стресиращи двайсет и четири часа — каза сърдито той. — Не се случва всеки ден моят оперативен директор — и нейният специален помощник — добави той, като погледна към Чейс — да бъдат арестувани заради това, че са разрушили половин град. След това, сякаш разправиите с пресата не са ми достатъчни, изведнъж ми се казва, че случилото се вече е свързано с държавната сигурност и аз трябва да скоча в правителствения самолет и да отлетя за Англия, без дори да имам време да си взема четката за зъби!
— Извинявайте за това, адмирале — каза Мичъл, като пристъпи напред и се ръкува с Амороз. — Джак Мичъл, DARPA. Говорихме по телефона.
Амороз поздрави Мичъл така, сякаш той въобще не отговаряше на очакванията му, след което отново се обърна към Нина.
— Информираха ме подробно за ситуацията. Подозирам, че ти въобще не си доволна от развитието на нещата.
— Меко казано — изсумтя Нина. — Хектор, ако онова, което господин Мичъл ни каза, е достоверно, то тогава наистина сме изправени пред заплаха за националната сигурност и разбирам защо си отговорил положително на молбата им. Но ако ситуацията е такава, то това е работа на ЦРУ, а не на АСН. Ако разберат, че вземаме страна и помагаме на едно определено правителство, ще ни бъде много трудно занапред да получаваме съгласие за сътрудничество от други държави.
— Разбирам какво искаш да кажеш и донякъде съм съгласен с теб. Но сегашната ситуация е различна.
— Така ли? И защо?
Амороз не беше особено доволен от тона й.
— Защото, Нина, ние се прибираме у дома. АСН може и да беше сформирана под егидата на ООН, но всъщност се финансира от държавите от НАТО и по-специално от Съединените щати. САЩ вложиха много средства и ресурси в АСН — и дадоха над седемдесет жертви, за които съм убеден, че няма нужда да ти напомням. Затова сега чичо Сам моли АСН да направи нещо в замяна на това. — При вида на неодобрителното изражение на Нина той продължи: — Боже, Нина! Първо на първо, АСН беше създадена точно за това, знаеш много добре! Ако този Васюкович се добере до Екскалибур, можем да се окажем пред нова Атлантида — и то не онази напудрена история, която представихме пред обществото, а истината, онази, която едва не завърши с повече от един милион мъртъвци!
— Но почти няма за какво да се заловим! — възрази Нина. — Бернд ми каза, че свещеникът на онази църква в Сицилия бил убит от руснаците, но местната полиция каза, че подозира мафията. И може би са прави, може би смъртта му е била просто съвпадение.
— И ако онова нещо наистина е било там — добави Чейс, — това не означава ли, че Васюкович вече има всичко, от което се нуждае?
— Убийството е било извършено преди три седмици. Ако можеше да задейства системата, досега да сме разбрали за това — отговори Мичъл. — Възможно е парчето да е твърде малко, за да свърши работа — или пък Калибърн просто не е достатъчно ефективен свръхпроводник.
— Или пък — възрази Нина, — Бернд може да е грешил за всичко.
— Но може и да не е — каза Мичъл. — Точно това трябва да разберем и ви молим да ни помогнете, доктор Уайлд. След всичко, което сте постигнали през изминалите няколко години, вие очевидно сте най-подходящият човек за тази работа. — Той кимна към снимката на президента Долтън, която висеше на стената в кабинета. — Имаме нужда от вас. Страната ви има нужда от вас.
— Всичко това идва отгоре — каза Амороз, който погледна към Мичъл. — АСН е приела да помогне на DARPA да открие тези артефакти преди руснаците да го направят.
— Аз съм убеден, че приятелят ви е бил прав за Екскалибур — че той съществува, и че е бил на прав път за откриването му — обърна се Мичъл към Нина. — Ако Васюкович успее да използва проучванията му, за да открие Екскалибур преди нас, то значи е умрял напразно… а и много други хора могат да умрат.
За втори път през последните два дни Нина усети, че се опитват да я изнудят, въздействайки на чувствата й — но освен това знаеше, че няма начин да им откаже. Не и когато сигурността на страната й и на света, е заложена на карта.
Освен това ако Екскалибур наистина съществуваше, ако легендата за Артур беше истина, тя щеше да бъде човекът, който го е доказал. Още едно значимо постижение преди да е навършила трийсет, боже мой…
Тя се обърна към Чейс.
— Ти какво мислиш, Еди?
— Аз ли? — той сви рамене и се ухили. — Звучи ми забавно. Хем ще свършим малко работа, хем ще спасим света — винаги съм готов за това.
Нина замълча, премисляйки възможностите.
— Добре — каза най-накрая тя. — Ще го направя. Но това ще бъде операция на АСН. А не някаква си съвместна кампания, в която всяко мое решение да се подлага под въпрос, и в никакъв случай не военна мисия. Ако аз ще се занимавам с това, аз ще ръководя всичко.
— Всъщност от самото начало планът беше такъв — каза Мичъл, — затова се погрижихме за всичко без никакви проблеми. Има само две условия — съвсем нищожни — продължи той, като се ухили до уши, разкривайки перфектните си бели зъби, когато Нина отвори уста, за да възрази. — Първото е, че когато открием Екскалибур, DARPA ще го анализира, за да разбере как точно преди около 1500 години Мерлин е успял да създаде свръхпроводник, устойчив на високи температури. Щом приключим, мечът ще бъде върнат на АСН.
Нина кимна.
— А какво е второто?
— Второто е… че аз идвам с вас.
— А, така ли? — изненада се Чейс.
— Аз ще бъда представителят на DARPA — но операцията си остава на АСН — увери Мичъл Нина, преди съвсем неочаквано да й отдаде чест. — На вашите услуги, мадам.
— Козирувахте точно по устав — отбеляза Чейс. — Не споменахте, че сте били военен.
— Командир, Американски морски флот — отвърна гордо Мичъл. — Преди да ме прехвърлят в DARPA.
Нина беше впечатлена; Чейс не чак толкова.
— Моряче, а? — рече той.
— На ядрената подводница „Джими Картър“.
Чейс изкриви лице.
— Не стъпвам там. Не и без оловен костюм.
— Не е чак толкова зле. Е, поне нашите не са — за руските не знам. Но първото нещо, което трябва да направим, е да научим коя е следващата ни цел. Д-р Уайлд, искам да ми кажете абсолютно всичко, което си спомняте от разговора с Руст.
— Нина.
— Моля?
— Щом ще работим заедно, мисля, че няма да е зле да се обръщаме един към друг на малки имена. Така че наричайте ме Нина.