— Значи имаме два кораба?
Джо кимна.
— Римска тримера и картагенски кораб, все още свързани от корвуса. Това е бойна сцена отпреди две хиляди години, застинала във времето.
Кърт беше смаян от това откритие.
— Но как са потънали така?
— Вероятно при сблъсъка корпусите им са се пропукали — предположи Джо. Римляните вероятно не са могли да освободят корвуса, докато корабите са потъвали. Потънали са заедно, свързани за вечността.
— Което означава, че и двамата сме прави — каза Кърт. — Предполагам, че няма да ми платиш онзи долар.
— Долар ли? — попита Мишел. — От месец не спирате да говорите за този облог, заради някакъв си жалък долар?
— Всъщност всичко е заради правата над хваленето — каза Кърт.
— Освен това той продължава да ми намалява надницата — рече Джо. — Затова само толкова мога да си позволя да заложа.
— И двамата сте изумителни — каза тя.
Кърт би се съгласил с гордост с това, но нямаше тази възможност, защото друг глас се чу по интеркома и го прекъсна.
Надпис на монтирания в шлема дисплей потвърждаваше, че обаждането идва от „Морски дракон“ на повърхността. Малкото катинарче с името му и името на Джо до него показваше, че разговорът е насочен само към тях двамата.
— Кърт, Гари е — каза гласът. — С Дзавала чувате ли ме?
Гари Рейнолдс беше капитанът на „Морски дракон“.
— Високо и ясно — каза Кърт. — Виждам, че си на частния канал. Проблем ли има?
— Опасявам се, че да. Получихме зов за помощ. И не съм сигурен как да реагирам.
— Защо?
— Защото обаждането не е от кораб — каза Рейнолдс. — Идва от Лампедуза.
— От острова?
Лампедуза беше малък остров с население от пет хиляди души. Той беше италианска територия, но се намираше по-близо до Либия, отколкото до южния край на Сицилия. „Морски дракон“ спираше там за една нощ всяка седмица, за да вземе провизии и зареди гориво, преди да се върне на позиция над разкопките. Дори сега на брега имаше петима членове на НАМПД, които се занимаваха с логистиката и каталогизираха артефактите, открити при разкопките.
Джо зададе очевидния въпрос:
— Защо някой на остров ще предава зов за помощ по морския канал?
— Нямам представа — каза Рейнолдс. — Момчетата от радиорубката са били достатъчно съобразителни, за да включат на запис, когато осъзнали какво чуват. Изслушахме го няколко пъти. Малко е накъсано, но определено идва от Лампедуза.
— Ще ни го пуснеш ли?
— Мислех си, че никога няма да поискаш — каза Рейнолдс. — Почакай.
След няколко секунди Кърт чу жужене от статично електричество и малко забавяне, преди един глас да заговори. Той не можа да различи първите няколко думи, но после сигналът се изчисти и гласът стана по-силен. Беше женски. Жена, която звучеше едновременно спокойно, но все пак има отчаяна нужда от помощ.
Тя говори на италиански двайсет секунди и после мина на английски:
— … пак повтарям, аз съм доктор Рената Амброзини… Нападнаха ни… Сега сме в капан в болницата… отчаяна нужда от помощ… Запечатани сме и кислородът ни свършва. Моля, отговорете.
Последва няколко секунди прашене и съобщението се повтори.
— Някакъв трафик по спешните честоти? — попита Джо.
— Нищо — каза Рейнолдс. — Но просто за всеки случай се обадих на логистичния екип. Никой не вдигна.
— Това е странно — каза Джо. — Някой трябва да стои при радиото постоянно, докато са там.
Кърт се съгласи.
— Обади се на някой друг — предложи той. — В пристанището има участък на италианската брегова охрана. Виж дали ще можеш да събудиш командира.
— Вече се опитах — каза Рейнолдс. — Опитах и по сателитния телефон, в случай че нещо пречи на радиото. Всъщност набрах всеки номер, който открих, в Лампедуза, включително на местната полиция и заведението, където си поръчахме пица при първата ни нощ там. Никой не отговаря. Не искам да звуча като истерик, но по една или друга причина целият остров мълчи.
Кърт не беше човек, който прибързва със заключенията, и все пак жената беше използвала думата „нападнаха“.
— Свържи се с италианските власти в Палермо — каза той. — Зовът за помощ си е зов за помощ, дори и ако не идва от кораб. Кажи им, че отиваме да видим с какво можем да помогнем.
— Предположих, че ще решиш нещо такова — каза Рейнолдс. — Проверих графика на гмурканото. Джо и Мишел могат да излязат с теб. Всички други трябва да влязат в резервоара.
Кърт очакваше това. Съобщи новината на останалите от екипа. Те бързо оставиха инструментите си, изключиха прожекторите и започнаха много бавното си издигане за среща с резервоара за декомпресия, който висеше на въжета. С него те щяха да бъдат изтеглени безопасно на повърхността.