66
Когато Кърт и Джо се върнаха в Кайро, тайният план на „Озирис Интернешънъл“ се разпадаше. Беше открита база данни, която показваше криминалната страна на дейността им. Плащания, подкупи, заплахи. Имена на агенти. Имена на активи в чужбина.
Търговската част щеше да продължи, но според Едо вероятно щеше да бъде национализирана, тъй като повечето инвеститори се оказаха престъпници.
Кърт се тревожеше за Рената и я посети в болницата — тя беше в съзнание и се възстановяваше, но бе малко объркана.
— Сънувах крокодили.
— Не е било сън — отвърна Кърт.
Обясни ѝ как действа антидотът и как го бяха намерили. И остана с нея, докато италиански лекари дойдоха и я откараха на летището, откъдето щеше да бъде транспортирана в Италия за наблюдение.
След това Кърт провери какво става със семейство Траут. Те му разказаха за проблемите, с които се бяха сблъскали във Франция.
— Гамей дори започна да разкъсва картините на Вилньов — каза Пол, — защото мислеше, че е скрил тайната в някоя от тях. В две нямаше нищо. Но после някакъв на име Скорпион отнесе третата.
— Оценявам усилията ви — каза Кърт, — но трябва да попитам защо решихте, че преводът на Дьо Кампион ще е скрит в картина?
— Имаше нещо в писмата на Вилньов до Дьо Кампион, което навеждаше на мисълта, че е оставил следа за стария си приятел.
— В писмата?
— В последното писмо — обясни Гамей. — Вилньов пишеше за страховете си от това какво би направил Наполеон, ако се сдобие с Черната мъгла. „Вероятно ще е по-добре истината да не излиза наяве. Да си остане при теб и твоята малка лодка, която гребе към «Гийом Тел»“. Когато с Пол видяхме картините, които са приписвани на Вилньов, на една от тях имаше малка лодка, в която няколко мъже гребяха с усилие. Решихме, че преводът може да е скрит вътре.
— Но мъжете, които ни нападнаха, взеха картината, преди да сме проверили — добави Пол.
— Още преди да я вземат, вече не мислех, че в нея има скрито нещо — каза Гамей. — Това беше просто глупава идея.
Кърт я чу, но вече не слушаше. Беше потънал в мисли.
— Я кажи пак какво пишеше в писмото?
Гамей повтори цитата:
— „Вероятно ще е по-добре истината да не излиза наяве. Да си остане при теб и твоята малка лодка, която гребе към «Гийом Тел»“.
— „Да остане при теб — повтори Кърт, — и твоята малка лодка“. — Внезапно всичко си дойде на мястото. — Гамей ти си гений.
— Гений ли? Защо?
— Заради всичко — каза Кърт. — Идете в Малта. Ще се срещнете с Дьо Кампион. Ще помоля Етиен да ви покаже картината на своя предшественик, която изобразява битката в залива Абу Кир. Ще разберете защо, когато я видите.
67
Остров Гозо, Малта
21:00
Гамей и Пол се срещнаха с Дьо Кампион в имението им. Никол ги поведе към главния салон.
— Извинете за хаоса — каза тя. — Все още разчистваме.
Етиен ги посрещна до сега изгасналата камина.
— Добре дошли — каза той. — Всички приятели на Кърт Остин и Джо Дзавала са и наши приятели. И макар да разбрах за какво ви изпраща, не съм сигурен, че разбирам защо.
— Искаше да ни покажете една картина — каза Гамей. — Явно много ѝ се възхищава.
— Картина, нарисувана от Емил — отвърна Етиен.
— Абу Кир — каза Гамей.
Етиен отстъпи. Зад него, над камината, висеше картината.
— Имате ли против да я свалим? — попита Пол.
Етиен изглеждаше притеснен.
— Защо ще го правите?
— Защото имаме причина да смятаме, че Етиен е скрил превода зад нея, с намерението да го изпрати на Вилньов. Това е нещо, което нито един френски управник не би му отнел. И затова е било безопасно да я притежава.
— Трудно ми е да го повярвам — каза Етиен.
— Има само един начин да проверим.
Свалиха много внимателно картината. Разрязаха с бръснач плата зад платното. Гамей плъзна внимателно ръка под него и с върха на пръстите си напипа сгънато парче хартия. Издърпа твърд жълт пергамент. Сложи го на стъклото на масата в трапезарията и го отвори много внимателно.
На него имаше йероглифи. Преводът бе написан отдолу. Черна мъгла. Ангелски дъх. Мъгла на живота. Датата бе в ъгъла.
— Фример XIV — каза Етиен. — Декември 1805 г. — Погледна ги. — През цялото това време… През цялото това време е бил тук.
— Може и да отне няколкостотин години — каза Гамей, — но приносът на Етиен към изучаването на древността вече ще бъде признат. Датата на картината и кореспонденцията с Вилньов ще докажат, че той първи е превел египетски йероглифи. И това откритие ще влезе в историята като уникално. Той ще бъде запомнен като най-важния от Наполеоновите саванти.