— Или сградата, или електрическата инсталация — отвърна Кърт.
Когато стигнаха до асансьорите, една тъмнокожа фигура политна от втората кабина и падна на земята.
— Помогнете ми — рече, като се свлече до стената. — Моля…
Стъписан, Кърт остави количката и се наведе до мъжа.
Отначало очите на непознатия бяха притворени, но когато Кърт се наведе по-близо до него, те се отвориха и се втренчиха в неговите. Нямаше нито замайване, нито страх в тези очи, само убийствена злоба, подкрепена от пистолет с късо дуло, с който мъжът стреля.
8
Изстрелът отекна в тесния коридор, Кърт падна назад, като се извърна тромаво. Приземи се настрани и не помръдна повече.
Изненадан, но роден с бързи рефлекси, които се бяха изостряли на боксовия ринг през половината му живот, Джо скочи напред. Ръката му удари ръката на мъжа странично и отклони следващите два изстрела към стената. Удар с глава, подпомогнат от стоманения шлем, просна стрелеца на пода и оръжието излетя от ръката му, а после се плъзна по чистия бял под на коридора.
Двамата мъже се втурнаха към оръжието. Джо го достигна първи, сграбчи го и се изправи, но ръкавиците му пречеха и не можеше да натисне спусъка. Жилавият нападател го събори и двамата се стовариха през врата с надпис „Внимание ядрено-магнитен резонанс“.
Паднаха тежко на пода и се разделиха при удара. Затрудняван заради ограничената видимост на шлема, Джо за миг изгуби от поглед оръжието и врага си. Когато се огледа, пистолетът го нямаше никакъв, а мъжът, който ги беше нападнал, лежеше на три метра от него. Изглеждаше в безсъзнание.
Джо се изправи и пристъпи напред. Усещаше много силно замайване, сякаш някой го дърпаше назад. Преди да направи още една крачка, усети, че губи равновесие. Първата му мисъл бе, че токсинът го е поразил, но не, не си въобразяваше, някой наистина го дърпаше назад, сякаш го беше вързал с въже под лопатките.
Бързо се сети за причината. Бяха паднали през вратата на болничната лаборатория за ядрено-магнитен резонанс. На три метра зад него имаше машина с размерите на малка кола. Тя беше изпълнена с мощни, свръхохладени магнити, които не можеха да се изключат. Едно лято беше работил в болница и знаеше какви са опасностите от тези машини — всичко желязно, щеше да бъде привлечено към тях с голяма сила. А Джо имаше метална бутилка на гърба си и метален шлем на главата.
Наведе се напред под наклон от трийсет градуса, борейки се с магнитната сила на машината, опитваше се да ѝ попречи да го отлепи от пода. Направи няколко крачки в тази поза, като човек, който върви в силен ураган, но напредваше мъчително бавно.
Раненият му противник беше само на три метра от него и все още се съвземаше от удара в пода, но въпреки усилията си Джо не можеше да го достигне.
Наведе се още, напъна по-силно и стъпи върху хлъзгаво петно на пода. Подхлъзна се и изгуби сцепление. Само толкова бе нужно. В следващия миг беше отлепен от пода и полетя във въздуха.
Гърбът му се блъсна в извитото лице на машината, главата му се удари в друга секция и рикошира с оглушителен трясък.
Магнитите го държаха здраво и той увисна там под странен ъгъл. Дори краката му бяха залепнали, заради стоманените пластини в ботушите, а лявата ръка — благодарение на стоманата в часовника му. Той успя да издърпа дясната си ръка от машината, но беше невъзможно да освободи нищо друго.
Междувременно нападателят идваше в съзнание. Изправи се, погледна към Джо и поклати глава, сякаш му се привиждаше. Започна да се смее и вдигна пистолета, но той веднага излетя от ръката му и се залепи на корпуса на машината до Джо.
Джо се извъртя и се протегна към него, но пистолетът си остана залепнал и извън обхвата му.
Нападателят изглеждаше изненадан, но веднага се съвзе. Мина на друго оръжие, къс триъгълен нож с дупки на бронзовата дръжка. Той плъзна пръсти в дупките, сви юмрук и тръгна към Джо.
— Дали да не поговорим за това — каза Джо. — Мисля, че имаш нужда от помощ, нали? Може би някой по-добър план за лечение. Вероятно нещо, което покрива и психичните заболявания.
— Най-добре приеми неизбежното — каза мъжът. — Така ще е по-лесно.
— За теб — сигурно.
Мъжът се хвърли напред, но Джо откъсна крак от машината и го изрита в лицето.
Ударът зашемети убиеца и го запрати назад. Той се разгневи, вдигна ръка и се приготви да пробие смъртоносна дупка в гърдите на Джо, когато вратата зад тях се отвори. Кърт стоеше там със стойка за системи в ръка. Пусна я и металният прът полетя към тях. Прониза тялото на нападателя като копие и го прикова към машината до Джо.