— Довиждане, Ломакс, ще имаш грижата за всичко, нали? — рече лордът и се шмугна в едно такси.
Доколкото беше възможно един порядъчен християнин джентълмен да не понася друг порядъчен християнин джентълмен, лорд Кейтърам не понасяше достопочтения Джордж Ломакс. Не харесваше подпухналото му червендалесто лице, тежкото му дишане и изпъкналите му сини очи. Помисли си за наближаващия уикенд и въздъхна. Досадна, изключително досадна работа. След това си спомни за Вирджиния Ревъл и се поободри.
„Много приятно същество — промърмори тихичко. — Наистина!“
Глава четвърта
Запознанство с една много очарователна дама
Джордж Ломакс се върна направо на Уайтхол2. Когато нахълта в разкошния кабинет, в който движеше важни държавни дела, чу шумолене.
Мистър Бил Евърсли усърдно подреждаше писма, ала голямото кресло до прозореца още бе топло от допира на човешко тяло.
Бил Евърсли бе симпатичен млад човек: възраст около двайсет и пет години, едро възтромаво тяло, грозновато, но приятно лице, прекрасни бели зъби и две честни кафяви очи.
— Ричардсън изпрати ли онзи доклад?
— Не, сър. Да му се обадя ли?
— Остави го. Някой да ме е търсил по телефона?
— Мис Оскар тъкмо записва обажданията. Мистър Айзъкстейн пита можете ли да обядвате утре с него в „Савой“.
— Кажи на мис Оскар да провери програмата ми. Ако съм свободен, нека му се обади и потвърди, че приемам поканата.
— Слушам, сър.
— Между другото, Евърсли, ще те помоля да откриеш в указателя един телефонен номер. Госпожа Ревъл, Понт Стрийт, номер 487.
— Слушам, сър.
Бил взе указателя, отвори го на буквата „М“, шумно го затвори и отиде до телефонния апарат. Вече с ръка върху слушалката, изведнъж се сети за нещо.
— Току-що си спомних, сър, че телефонът й не работи. Телефонът на мисис Ревъл, де. Преди малко се опитвах да се свържа с нея.
Джордж Ломакс се намръщи.
— Досадно… Наистина много досадно! — възкликна той и забарабани с пръсти по масата.
— Ако е важно, сър, бих могъл да отида до там с такси. Сигурен съм, че в този час ще я заваря у дома.
Джордж Ломакс се поколеба. Бил зае позиция да изхвърчи от кабинета при положителен отговор.
— Може би е най-добре да идеш — рече накрая Ломакс. — Вземи такси и помоли госпожа Ревъл в четири следобед да си бъде у дома, тъй като трябва да разговарям с нея по важен въпрос.
— Слушам, сър.
Бил си взе шапката и излезе. След десетина минути таксито го остави на Понт Стрийт 487. Той натисна звънеца, после шумно почука на вратата. Тя бе отворена от слуга с достолепен вид, към когото Бил се обърна като към стар познат.
— Добро утро, Чилвърс, мисис Ревъл у дома ли е?
— Струва ми се, сър, че се канеше да излиза.
— Ти ли си, Бил? — чу се отвътре. — Познахте по енергичното чукане. Качи се горе да си поговорим.
Бил съзря усмихнатото лице, което винаги всяваше смут, и то не само на него. Той взе по две стъпала наведнъж и стисна силно протегнатите ръце на Вирджиния Ревъл.
— Здравей, Вирджиния!
— Здрасти, Бил!
Чарът е много особено качество. Стотици млади жени, някои от тях по-красиви от Вирджиния Ревъл, можеха да произнесат думите „Здрасти, Бил“, със съвсем същата интонация, без обаче да постигнат ефект. Ала изречени от Вирджиния, тези думи замаяха Бил.
Вирджиния Ревъл бе на двайсет и седем години. Бе висока и стройна — фигурата й бе така изящна, че заслужаваше да бъде възпята в стихове. Косата й бе бронзова на цвят, със златистозеленикав оттенък. Вирджиния имаше малка решителна брадичка, изящен нос, красиви сини очи, излъчващи нега йод притворените: клепачи, и прекрасна, трудна за описване уста с извивката, известна като „подписа на Венера“. Лицето й бе изразително и цялата й личност излъчваше жизненост, която неизменно привличаше вниманието. Наистина беше невъзможно да не забележиш Вирджиния Ревъл.
Тя хвана Бил за ръката и го поведе към малка приемна в златисти и зеленикави тонове.
— Бил, мили — каза му, — няма ли да липсваш на Форин Офис? Как ще се оправят там без теб?
— Нося ти вест от Умника. — Така Бил наричаше непочтително своя началник. — Между другото. Вирджиния, ако случайно те пита, кажи му, че сутринта телефонът ти не е бил в ред.
2
Улица в центъра на Лондон, където се намират важни министерства и правителствени учреждения. — Б.пр.