— Така е — съгласи се баронът и седна. — За мое съжаление — добави учтиво.
— И за мое — отговори Антъни в същия стил.
— За работа да говорим сега — рече посетителят. — Аз в Лондон представлявам Лоялистката партия на Херцословакия.
— И я представлявате достойно, уверен съм — промълви Антъни.
Баронът леко се поклони в знак на благодарност.
— Много сте любезен. Мистър Макграт, нищо не ще скрия от вас. Дойде време за възстановяване на монархията, осиротяла след смъртта мъченическа на Негово Величество крал Николай IV, вечна му памет.
— Амин! — прошепна Антъни. — Говорете нататък!
— Трона ще заеме Негово Височество княз Михаил, който има подкрепата на британското правителство.
— Чудесно — отвърна Антъни. — Много мило, че ми разказвате всичко това.
— Всичко е уредено. А вие идвате тук и ни мътите водата.
Баронът го изгледа строго.
— Драги ми бароне… — понечи да възрази Антъни.
— Знам какво говоря, да, да. У вас са мемоарите на покойния граф Стилптич.
Отново погледна Антъни укорително.
— И какво, ако са у мен? Какво общо имат мемоарите на граф Стилптич с княз Михаил?
— Ще предизвикат скандал.
— Повечето мемоари предизвикват скандал — успокои го Антъни.
— Много тайни знаеше той. Четвърт от тях наяве да излязат, Европа може да бъде хвърлена и във война.
— Е, чак пък! Едва ли опасността е толкова голяма.
— В чужбина ще се създаде лошо мнение за династия Оболович. Английският дух е демократичен.
— И аз съм склонен да допусна — рече Антъни, — че династия Оболович понякога е проявявала прекомерна твърдост. Това й е в кръвта. Англичаните обаче очакват от Балканите именно такова поведение. Не ми е известно защо, но е така.
— Вие не разбирате — каза баронът. — Изобщо не разбирате. Устата ми е запечатана — въздъхна той.
— От какво точно се опасявате? — попита Антъни.
— Докато не съм прочел мемоарите, не зная — отговори простичко баронът. — В тях обаче не може да няма нещо. Недискретни са големите дипломати. Каруцата може да се обърне, както казва народът.
— Знаете ли? — рече любезно Антъни. — Убеден съм, че гледате с неоправдан песимизъм на нещата. Познавам добре издателите и ми е известно колко се бавят. Ще мине поне година, докато тези мемоари видят бял свят.
— Или сте неискрен, или сте прекалено простодушен. Уредено е мемоарите да се публикуват веднага от един неделен вестник.
— Нима? — Антъни бе донякъде изненадан. — Но вие можете да отречете всичко — добави обнадеждено.
Баронът мрачно поклати глава.
— А, не, не сте наясно с нещата. Нека сега да поговорим за бизнес. Очаквате хиляда лири, нали? Виждате, че съм осведомен добре.
— Не мога да не изразя възхищението си от разузнаването на лоялистите.
— Аз ви предлагам хиляда и петстотин.
Антъни го изгледа удивено, сетне поклати тъжно глава.
— Няма да стане — рече със съжаление.
— Добре. Тогава аз на вас предлагам две хиляди.
— Изкушавате ме, бароне, но наистина е невъзможно.
— Назовете сам цена.
— Май не разбирате моето положение. Наистина съм готов да повярвам, че сте на страната на праведниците и тези мемоари ще навредят на вашата кауза. И все пак съм се нагърбил с тази работа и трябва да я свърша. Виждате ли, не мога да си позволя да бъда подкупен. Не е редно.
Баронът го изслуша много внимателно. В края на речта на Антъни кимна няколко пъти.
— Виждам. Честта ви на англичанин се засяга, нали?
— Ние не бихме го казали точно по този начин — уточни Антъни, — но ако оставим настрана изразните средства, смисълът е такъв.
Посетителят се изправи.
— Много уважавам Британското достойнство — съобщи той. — Ще опитаме друго. Пожелавам ви приятен ден.
Отново тракна с токове, поклони се и излезе с гордо отметната глава.
„Какво ли искаше да ми каже? — зачуди се Антъни. — Дали се опитваше да ме сплаши? Едва ли трябва да се боя от стария Лолипоп3. Всъщност хубаво име му измислих. Отсега нататък ще го наричам барон Лолипоп.“
Започна да се разхожда из стаята, обмисляйки следващите си действия. Оставаше му повече от седмица до деня, когато трябваше да предаде ръкописа. Днес бе 5 октомври. Антъни бе решил да задържи мемоарите до последния момент. Всъщност вече гореше от желание да ги прочете. Смяташе да го направи още на кораба, но не успя, тъй като се разболя от треска, пък и изгуби настроение да разшифрова грозния и нечетлив почерк. Всичко бе написано на ръка. Сега обаче интересът му се засили. Реши сам да си изясни всичко.