Отвори широко двата прозореца и Джордж Ломакс я завари с възбуден поглед и коси, развети от течението.
— След малко ще ги затворя, Джордж. Според мен стаята трябва да се проветри. Успя ли да видиш в антрето изнудвача?
— Кого?
— Изнудвача, Джордж. И-З-Н-У-Д-В-А-Ч-А. Изнудвач. Човек, който изнудва.
— Скъпа Вирджиния, шегуваш се!
— Не се шегувам, Джордж.
— И кого е дошъл да изнудва у вас?
— Мен, Джордж.
— Скъпа Вирджиния, какво си сторила?
— Поне този път се оказа, че не съм сторила нищо. Господинчото ме е взел за друг човек.
— Сигурно си предупредила полицията.
— Не го направих. Трябваше ли?
— Всъщност… — Джордж се замисли. — Всъщност май си постъпила мъдро. Да, ако се беше обадила, щеше да се вдигне шум около твоето име. Можеше дори и да те извикат да свидетелстваш…
— Щеше да ми достави удоволствие — каза Вирджиния. — Щеше да ми е много забавно да получа призовка — щях да се явя в съда и да си изясня дали съдиите основателно са станали обект на всичките вицове, които се разнасят за тях. Наистина щеше да е интересно. Завчера ходих на Вайн Стрийт, за да видя дали са научили нещо за диамантената брошка, която изгубих. Прие ме един страшно мил инспектор, не бях срещала такъв любезен човек.
Джордж имаше навика да пропуска несъществените неща покрай ушите си.
— И какво направи с този негодник?
— Позволих му да си свърши работата.
— Каква работа?
— Да ме изнуди.
Върху лицето на Джордж се изписа такъв ужас, че Вирджиния прехапа долната си устна.
— Какво?… Как да го разбирам? Значи не си пояснила, че става дума за недоразумение?
Вирджиния поклати глава и го погледна под вежди.
— Боже мой, Вирджиния! Ти не си с всичкия си!
— Точно такава реакция очаквах от теб.
— Но защо? За Бога, защо?
— По няколко причини. Преди всичко човекът си вършеше работата блестящо — за изнудването ми е думата, — а аз не бих си позволила да прекъсна работата на един талант, когато той доказва, че разбира какво върши. Пък и досега не ме бяха изнудвали.
— Само това оставаше.
— Искаше ми се и да видя какво е да си изнудван.
— Просто ми е невъзможно да те разбера, Вирджиния.
— Знаех си, че няма да ме разбереш.
— Не си му дала пари, надявам се?
— Съвсем мъничко — отвърна Вирджиния, сякаш се оправдаваше.
— Колко мъничко?
— Четирийсет лири.
— Вирджиния!
— Драги ми Джордж, толкова плащам за нова вечерна рокля. Повярвай, да си купиш ново изживяване е не по-малко вълнуващо, отколкото да си купиш вечерна рокля.
Джордж Ломакс само поклати глава и тъй като Чилвърс донесе чая, си спести необходимостта да изрази своето възмущение. С тежкия сребърен чайник в ръка Вирджиния продължи да развива темата.
— Имах още една причина да го сторя, Джордж. Смята се, че жените сме себични, но така или иначе днес следобед направих добро на друга жена. Този човек няма да търси друга Вирджиния Ревъл. Смята, че е открил жертвата. Онази клетница навярно е изгубила разсъдъка си, когато е писала писмото. Господин изнудвачът щеше да се справи с нея без усилия. Сега, макар и още да не го знае, се е сблъскал със силен противник. Като начало имам едно голямо предимство — че съм водила безупречен живот, и така ще го обезвредя, няма да му позволя да върши, както пише в книгите, повече злодеяния.
Джордж обаче продължи да клати неодобрително глава.
— Тази работа не ми харесва — настоя той. — Никак!
— Както и да е, драги Джордж, не си дошъл да разговаряме за изнудвачи. Какво те води при мен? Очаквам да ми отговориш: „За да се срещна с теб“. Наблегни на думите „с теб“. Не бих се учудила, ако за по-голяма убедителност ми стиснеш ръката. Е, ако си държал мазни кифли, опитай се да ме убедиш с поглед.
— Наистина дойдох, за да се срещна с теб — отвърна сериозно Джордж. — Радвам се, че те заварих сама.
— О, Джордж, това е толкова ненадейно — каза тя, отхапвайки залък.
— Исках да те помоля за една услуга, Вирджиния. Винаги съм те смятал за много очарователна жена.
— О, Джордж.
— И за много умна.
— Нима? Колко добре ме познава този мъж!
— Драга ми Вирджиния, утре в Англия ще пристигне един младеж, с когото бих желал да се запознаеш.