— Добре, Джордж, но ще стане за твоя сметка, отсега да ти е ясно.
— Вярвам, че ще ти е напълно по силите да му въздействаш със своя чар.
Вирджиния леко изви глава.
— Драги ми Джордж, да „очаровам“ хората не ми е професия, знаеш го. Често пъти някои хора ми стават симпатични, а и аз на тях. Не вярвам обаче да ми е по силите хладнокръвно да замая главата на един безпомощен чужденец. Не е редно, Джордж, наистина. За тази работа си има професионални сирени, които ще се справят много по-добре от мен.
— И дума да не става, Вирджиния. Младият човек е канадец, казва се Макграт…
— Канадец от шотландско потекло — блестящо съобрази Вирджиния.
— По всяка вероятност няма представа за нравите и обноските във висшите слоеве на британското общество. Ще ми се да му дам възможност да оцени чара и благородството на една истинска английска дама.
— Мен ли имаш предвид?
— Тъкмо теб.
— Защо?
— Моля?
— Защо, те попитах. Едва ли натрапваш истински британски дами на всеки заблуден канадец, стъпил на нашите брегове. Какво си намислил, Джордж? Грубо казано, ти какво ще спечелиш?
— Не виждам какво общо има това, Вирджиния.
— Едва ли очакваш от мен да заделя една вечер за упражняване на чара си, ако не са ми известни всички причини.
— Много странно разсъждаваш, Вирджиния. Човек би си помислил…
— Какво би си помислил, Джордж? Хайде, раздели се с още малко информация.
— Скъпа ми Вирджиния. Не след дълго положението в една централноевропейска държава ще стане напрегнато. По причини, несъществени за теб, е важно този господин… този Макграт да осъзнае, че възстановяването на монархията в Херцословакия е задължително условие за запазването на европейския мир.
— Остави тези приказки за европейския мир! — отвърна спокойно Вирджиния. — Аз обаче по начало съм за монархията, особено когато става дума за такъв живописен народец като херцословаците. Значи в херцословашките надбягвания си решил да заложиш на крал, Джордж, кой е той?
На Джордж не му се щеше да й отговаря, но не видя начин да заобиколи въпроса. Разговорът съвсем не се развиваше така, както го бе замислил. Бе очаквал Вирджиния да се държи покорно и отзивчиво, да изрази благодарност за доверието му и да не му задава неудобни въпроси. Това обаче не се получи. Изглеждаше изпълнена с решимост да научи всичко, което Джордж, вечно съмняващ се в женската дискретност, желаеше на всяка цена да премълчи. Да, бе направил грешка. Вирджиния не подхождаше за ролята. Нещо повече, не бе изключено да му създаде големи неприятности. Нейният разказ за срещата с изнудвача му направи много лошо впечатление. Да, тя бе едно съвсем ненадеждно същество, което нямаше представа как да подхожда сериозно към важните неща.
— Княз Михаил Оболович — рече Джордж, тъй като Вирджиния очевидно чакаше отговор на въпроса си. — Моля те обаче да си остане между нас.
— Не ставай смешен, Джордж. Вестниците вече са пълни със статии за династия Оболович. Пишат за убития Николай IV като за кръстоска между светец и герой, а не като за глупаво човече, впримчено в капан от една треторазредна актриса.
Джордж се намръщи. Напълно се убеди, че е направил грешка в избора си на Вирджиния. Трябваше бързо да се отърве от нея.
— Права си, драга ми Вирджиния — каза той припряно, после стана и се приготви да си тръгва. — Не беше редно да ти правя такова предложение. Искаше ни се обаче и доминионите да подкрепят нашата позиция в херцословашката криза, а този Макграт имал влияние в журналистическите среди. Мислех си, че като убедена монархистка, при това познаваща тази страна, ще ти е интересно да се срещнеш с този човек.
— Значи на това обяснение се спря последно.
— Да, но ти явно не искаш да се запознаеш с Макграт.
Вирджиния го погледна за миг и се засмя.
— Джордж! Какъв долен лъжец си!
— Вирджиния!
— Безсрамен, долен лъжец! Да имах твоя опит, щях да излъжа много по-добре, та да има някакъв шанс да ми повярват. Да знаеш обаче, че ще имам грижата да проуча всичко, клети ми Джордж. Бъди сигурен. Ще разбера каква е тайната на мистър Макграт. Няма да се учудя, ако науча всичко това в края на седмицата, когато ще бъда в Чимнис.
— В Чимнис ли? Ще гостуваш в имението? Джордж не успя да скрие смущението си. Беше се надявал да се свърже с лорд Кейтърам, преди той да е поканил Вирджиния.
— Тази сутрин ми се обади Бъндъл.