Джордж направи последен опит.
— Приемът сигурно ще е скучноват — рече той. — Едва ли ще ти бъде по сърце, Вирджиния.
— Клети Джордж, защо не ми се довериш и не ми кажеш истината? Все още не е късно.
Джордж сковано стисна ръката й и я пусна.
— Казах ти самата истина — отвърна хладно, без да се изчервява.
— Вече се справяш по-добре — одобри Вирджиния, — но още трябва да тренираш. Хайде, Джордж, стига си гледал мрачно. Ще бъда в Чимнис и ще упражнявам чара си, както се изрази ти. Животът ненадейно стана много по-забавен. Първо изнудвачът, сетне Джордж в дипломатически затруднения. Ще разкаже ли той всичко на красивата жена, която така трогателно го моли да й има доверие? Не, ще разкрие истината едва в края на последното действие от представлението. Довиждане, Джордж! Нека те погледна още веднъж дружески, преди да си тръгнеш. Не искаш ли? Джордж, мили, не бъди такъв сърдитко!
Вирджиния се отправи към телефона веднага след като тежките стъпки на Джордж заглъхнаха зад входната врата.
Съобщиха й един номер и тя помоли да я свържат с лейди Айлийн Брент.
— Бъндъл, ти ли си? Да, реших, утре ще дойда в Чимнис. Какво? Ще ми е скучно ли? Не, няма да ми е скучно, уверявам те. Там съм.
Глава седма
Мистър Макграт отклонява една покана
Писмата бяха изчезнали!
След като го осъзна, Антъни реши, че трябва да се примири. Даваше си сметка, че няма как да преследва Джузепе по коридорите на хотел „Блиц“. Хукнеше ли след него, щеше само да вдигне шум, без изобщо да се доближи до целта си.
Стигна до извода, че Джузепе е объркал мемоарите с писмата, подлъган от разменените опаковки. Не бе изключено да направи нов опит да открадне мемоарите, след като открие грешката си. Този опит щеше да завари Антъни в пълна готовност.
Той обмисли също така как дискретно да се помъчи да си върне писмата. Ако Джузепе беше агент на „Другарите на Червената ръка“ или на Лоялистката партия, което изглеждаше по-вероятно, писмата нямаше да представляват интерес за работодателите му и той сигурно щеше да се възползва от възможността да получи за тях малка сума.
След като обмисли всичко това, Антъни отново си легна и спа мирно и кротко до сутринта. Не му се вярваше Джузепе да е готов за нова среща още същата нощ.
Събуди се с вече готови планове за бойни действия. Закуси обилно, прехвърли вестниците, изпълнени със съобщения за открития в Херцословакия нефт, и след това поиска среща с управителя. Тъй като имаше дарбата да постига целите си със спокойна решителност, получи исканата аудиенция.
Управителят, изключително любезен французин, го прие в кабинета си.
— Пожелали сте да ме видите, мистър Макграт.
— Да. Настаних се във вашия хотел вчера следобед и вечерята ми бе поднесена в стаята от един келнер на име Джузепе. Спря за малко.
— Наистина в хотела имаме келнер с такова име — съгласи се управителят с безразличен глас.
— Стори ми се, че се държи странно, но първоначално не му обърнах особено внимание. През нощта се събудих от шума, предизвикан от човек, проникнал в стаята. Запалих лампата и видях, че въпросният Джузепе рови из кожения ми куфар.
Безразличието на управителя се изпари.
— Не знам нищо за случилото се — възкликна той. — Защо не са ме уведомили досега?
— С този човек водихме борба. Между другото, бе въоръжен с нож. Накрая успя да избяга през прозореца.
— А вие какво направихте, мистър Макграт?
— Прегледах съдържанието на куфара.
— Липсваше ли нещо?
— Нищо важно — отвърна бавно Антъни.
Управителят въздъхна облекчено.
— Радвам се да го чуя — отбеляза той. — Позволете ми обаче да кажа, мистър Макграт, че не разбирам вашата реакция. Не направихте ли опит да вдигнете по тревога служителите на хотела? Да преследвате крадеца?
Антъни сви рамене.
— Вече ви казах, че не бе изчезнало нищо ценно. Не ще и дума, давам си сметка, че в такива случаи е редно да се уведомява полицията…
Замълча за миг.
— Да, така е… Редно е… — промърмори управителят без особен ентусиазъм.
— Разбрах, че човекът ще избяга, и тъй като не липсваше нищо, защо да занимавам полицията?
Управителят се подсмихна.
— Вярвам, вече сте разбрали, мистър Макграт, че не горя от желание да викам полицията. От моя гледна точка присъствието й в хотела винаги е катастрофално. Научат ли журналистите за нещо, случило се в голям скъп хотел като този, винаги го раздуват до неузнаваемост, колкото и незначително да е то.