„Добрата стара Англия! — рече си с умиление. — Както винаги, изостава с два дена от събитията. Жалко! Не мога да отида току-така в Чимнис. Дали пък в близост няма някоя странноприемница? Мистър Антъни Кейд би могъл да отседне в нея, без да привлича вниманието.“
Показа се от прозореца и даде нови нареждания на шофьора. С леко презрителна реплика той потвърди, че го е разбрал.
Таксито спря, пред един от най-неугледните хотели на Лондон. Шофьорът обаче получи възнаграждение, съответстващо по размер на даваните от клиентите на хотел „Блиц“.
След като се регистрира под името Антъни Кейд, той влезе в неуютната стая, извади лист хартия с емблемата на хотел „Блиц“ и бързо написа нещо.
Обясни, че е пристигнал още във вторник, че вече е предал въпросния ръкопис на господата Болдърсън и Ходжкинс и за жалост не може да приеме любезната покана на лорд Кейтърам, тъй като смята в най-близко време да напусне Англия. Въздъхна и подписа писмото: „Искрено ваш, Джеймс Макграт“.
„А сега ще се заема с работа — рече си Антъни, докато залепваше марката. — Джеймс Макграт слиза от сцената и на нея се появява Антъни Кейд.“
Глава осма
Мъртвецът
По същото време в четвъртък следобед Вирджиния Ревъл бе играла тенис в Ранело. Докато се връщаше на Понт Стрийт, облегната върху седалката на своята огромна луксозна лимузина, обмисли с усмивка репликите си в предстоящата среща. Е, да, не бе изключено изнудвачът да не се появи повече, макар и тя да бе почти сигурна, че ще го направи. Бе създала у него впечатлението, че е лесна плячка. Е, този път щеше да има малка изненада за него.
Когато колата спря пред къщата, Вирджиния се обърна към шофьора.
— Как е жена ти, Уолтън? Забравих да те питам.
— По-добре е, госпожо. Лекарят каза, че към шест и половина ще намине да я види. Ще ви трябва ли колата?
Вирджиния се позамисли.
— През уикенда няма да съм тук. Ще замина от гара Падингтън с влака в шест и четирийсет, но ти няма да ми трябваш. Ще взема такси. Виж се с лекаря. Ако той прецени, че за жена ти е добре да излезе през уикенда извън града, заведи я някъде. Аз ще поема разноските.
Като прекрати с нетърпеливо кимване благодарностите на шофьора, Вирджиния изтича по стълбите, потърси в чантичката си ключа от външната врата, сети се, че не го е взела, и бързо позвъни.
Докато чакаше, към нея се приближи млад човек. Беше облечен бедно и държеше няколко брошури. Подаде една на Вирджиния и тя видя, че на корицата пише с големи букви: „За какво служих на Родината си?“ В лявата ръка младежът държеше кутия за подаяния.
— Не ми е по силите да купя за един ден цели две брошури с ужасни стихове — рече умолително Вирджиния. — Тази сутрин вече купих една, кълна ви се.
В отговор младият човек се засмя и Вирджиния се присъедини към смеха му. Огледа го набързо и реши, че има по-приятна външност от повечето безработни лондончани. Харесаха й мургавото лице и стройната му фигура. Дори за миг съжали, че няма работа за него.
В този момент обаче вратата се отвори и Вирджиния тутакси забрави проблемите на безработните. За нейно учудване й отвори камериерката Елиз.
— Къде е Чилвърс? — попита рязко Вирджиния, докато влизаше в антрето.
— Но той замина, госпожо, заедно с другите.
— Кои други? Къде заминаха?
— За Дачет, госпожо. Както наредихте в телеграмата. Отидоха във вилата ви.
— Телеграма ли? — Вирджиния се ококори.
— Нали изпратихте телеграма? Не може да има грешка. Получихме я едва преди час.
— Никаква телеграма не съм пращала. Какво пишеше в нея?
— Май още е върху масичката.
Елиз изтича при масичката и победоносно даде телеграмата на господарката си.
— Ето я, госпожо!
Бе адресирана до Чилвърс и гласеше:
„Идете с прислугата във вилата и я подгответе за парти през уикенда. Вземете влака в 5,49 часа.“
В телеграмата нямаше нищо необичайно. Вирджиния често бе пращала телеграми с такова съдържание, когато й хрумнеше да организира празненства в крайречната си вила. Винаги водеше цялата прислуга, а в лондонския си дом оставяше само една стара слугиня. Нямаше нищо странно, че Чилвърс не се е усъмнил и като добросъвестен слуга прилежно е изпълнил нареждането й.
— Аз останах — поясни Елиз, — за да опаковам дрехите ви.
— Това е някаква плоска шега — рече Вирджиния и гневно запокити телеграмата. — Чудесно знаеш, Елиз, че заминавам за Чимнис. Казах ти го сутринта.