— Реших, че сте размислили. Случвало се е, нали, госпожо?
Вирджиния призна с полуусмивка уместността на укора. Опита се да разбере кой е авторът на тази странна шега. Елиз й подсказа една идея.
— Mon Dieu4! — възкликна тя и сплете пръсти. — Би могло да е дело на злодеи, на крадци! Пращат лъжлива телеграма, изкарват прислугата от дома и след това го ограбват!
— Възможно е да си права — рече Вирджиния с известно съмнение.
— Да, госпожо, така е! Във вестниците всеки ден се описват такива неща. Обадете се на полицията. Веднага! Докато не са дошли и не са ни прерязали гърлата!
— Не се вълнувай чак толкоз, Елиз! Едва ли ще ни режат гърлата още в шест вечерта.
— Госпожо, умолявам ви! Позволете незабавно да извикам полиция.
— За какво? Не бъди глупава, Елиз! Иди и приготви дрехите ми за пътуването до Чимнис, ако още не си го направила. Приготви зелената вечерна рокля от Кайро. И бялата. А, да не забравя и роклята от черно кадифе. Черният цвят отива на политическите срещи, нали?
— Изглеждате очарователно в бял сатен — подсказа Елиз, подчинявайки се на професионалния си инстинкт.
— Този път ще си спестя сатена. Побързай, Елиз, че нямаме време. Ще изпратя телеграма на Чилвърс в Дачет, а след това ще се обадя на патрулиращия полицай. Ще го помоля да наглежда дома. Стига си ме гледала така, Елиз! Ако си толкова уплашена сега, когато още нищо не се е случило, какво би сторила, ако от някое тъмно кьоше изскочи човек и ти опре нож до гърлото?
Елиз изпищя от ужас и с бяг се оттегли към стълбите, като се оглеждаше нервно.
Вирджиния се усмихна зад гърба й и се отправи към стаичката, където се намираше телефонът. Предложението на Елиз да се обади в полицейския участък й се бе сторило добро и тя реши да го направи незабавно.
Отвори вратата и тръгна към телефонния апарат. Вече бе сложила ръка върху слушалката, когато нещо привлече вниманието й. В голямото кресло се бе разположил човек, заел странна поза. В залисията бе забравила за очаквания посетител. Очевидно той бе заспал, докато я бе чакал.
Отправи се към него с палава усмивка. Внезапно обаче усмивката й угасна.
Човекът не бе заспал. Бе мъртъв.
Вирджиния го разбра веднага. Разбра го инстинктивно още преди да съгледа малкия лъскав пистолет на пода, мъничката дупка непосредствено над сърцето с тъмно петно около нея и безпомощно увисналата челюст.
Застина с ръце, притиснати до хълбоците. В настъпилата тишина чу виковете на Елиз, спускаща се по стълбите.
— Госпожо! Госпожо!
— Какво има?
Бързо излезе от стаята. Инстинктивно реши да укрие всичко от Елиз. Беше й известно, че слугинята е склонна към истерия, а тъкмо сега й трябваха тишина и спокойствие, за да помисли какво да предприеме.
— Госпожо, не смятате ли, че ще е добре да сложа веригата на вратата? Тези злодеи биха могли да дойдат всеки момент!
— Да, да, сложи я.
Чу издрънчаването на веригата, след това бързия бяг на Елиз нагоре по стълбите. Въздъхна облекчено.
Погледна още веднъж човека в креслото, след това — телефонния апарат. Всичко изглеждаше ясно, трябваше незабавно да позвъни на полицията.
Тя обаче не побърза да го стори. Макар и да бе скована от ужас, минаха й какви ли не мисли. Дали фалшивата телеграма имаше нещо общо с това? Какво щеше да се случи, ако Елиз не бе останала в къщата? Тя щеше да се прибере в дом, където щеше да остане насаме с един мъртвец. По-точно с човек, комуто бе позволила да я изнудва. Разбира се, имаше обяснение за това, но мисълта за въпросното обяснение я караше да се чувства неловко. Спомни си колко трудно Джордж бе повярвал в истинността на нейния разказ. Щяха ли да й повярват другите? Колкото до тези писма, те наистина не бяха нейни, но дали щеше да бъде лесно да го докаже?
Притисна челото си с ръце.
— Трябва да мисля! Трябва да мисля!
Кой бе пуснал мъжа в дома? Естествено, не Елиз. Ако го беше направила, щеше незабавно да й каже. Колкото повече мислеше, толкова по-тайнствена й се струваше цялата работа. Наистина можеше да направи само едно: да позвъни в полицията.
Протегна ръка към апарата и изведнъж се сети за Джордж. Мъж. Трябваше й мъж, който да й помогне. Обикновен мъж със здрав разум и без емоции, който делово да оцени положението и да я посъветва какво да стори.