— Възможно е — отвърна без желание Вирджиния.
— Втората хипотеза е доста по-интересна. Който е застрелял Джузепе, е искал да замеси и вас. Всъщност това може и да е била основната му цел. Могли са като нищо да го очистят някъде другаде, но са предпочели, макар и с цената на големи трудности, да го докарат именно тук, за да го премахнат. Които и да са били убийците, те са знаели всичко за вас: за вилата ви в Дачет, за навиците ви и че днес следобед сте били в Ранело. Въпросът може да ви се стори нелеп, мисис Ревъл, но имате ли врагове?
— Разбира се, че нямам. Поне такива.
— Сега въпросът е какво ще правим — продължи Антъни. — Имаме две възможности. Едната е да се обадим в полицията, да разкажем всичко и да заложим на вашето обществено положение и на безупречния ви живот. Другата е да направя опит да се избавя от трупа. Естествено, лично аз предпочитам втория вариант. Открай време съм искал да разбера мога ли да бъда достатъчно хитър, за да прикрия едно престъпление, но по начало нямам вкус към кръвопролитията. От друга страна, първата възможност предполага да се доверим на здравия разум. Тя може да бъде и леко видоизменена — да кажем, ще се обадим на полицията, но ще премълчим за пистолета и писмата. Впрочем, ако те все още са у него… — Антъни претърси бързо джобовете на мъртвеца. — Всичко са прибрали — съобщи той. — Джобовете му са празни. Тези писма май тепърва ще има да ни създават неприятности. Я, какво е това? Тук хастарът е скъсан и като че ли има нещо, май парче хартия. — Измъкна къс хартия и го разгъна на светлината. Вирджиния отиде при него. — Жалко, че липсва останалата част — промърмори младежът. — „Чимнис, четвъртък, 11,45.“ Изглежда е някаква покана.
— Чимнис ли? — извика Вирджиния. — Колко любопитно!
— Какво любопитно има? Освен дето мястото май не съответства на общественото положение на това приятелче.
— Довечера заминавам за Чимнис. Или поне трябваше да замина.
Антъни се извърна към нея.
— Какво казахте? Повторете!
— Довечера трябваше да замина за Чимнис — поясни Вирджиния.
Младежът се вторачи в нея.
— Сега започвам да разбирам. Може би греша, но имам едно предположение. Ами ако някой е искал да ви попречи на всяка цена да идете в имението?
— Братовчед ми Джордж Ломакс — отвърна Вирджиния с усмивка. — Не ми се вярва обаче Джордж да е способен на убийство.
Антъни не се усмихна. Бе погълнат от мислите си.
— Обадите ли се в полицията, простете се с надеждата да идете в Чимнис днес и дори утре. А според мен трябва да отидете там. Това ще хвърли в недоумение нашите непознати приятели. Мисис Ревъл, готова ли сте да ми се доверите?
— Значи ще действаме съобразно втората възможност.
— Да. Преди всичко трябва да се избавим от присъствието на вашата камериерка. Можете ли да го уредите?
— Не е проблем.
Вирджиния отиде в антрето.
— Елиз! Елиз!
— Да, госпожо.
Антъни чу припрян разговор, след това входната врата се отвори и се хлопна. Вирджиния се върна в стаята.
— Излезе. Пратих я да купи един парфюм и й казах, че магазинът, където може да го намери, затваря в осем. Разбира се, не е вярно. Заръчах й сетне да ме последва с влака и да не се връща тук.
— Чудесно! — одобри Антъни. — Сега вече можем да се заемем с трупа. Ще действаме по старовремски. Имате ли в къщата сандъци?
— Разбира се. Елате с мен в мазето, там ще си изберете.
В мазето имаше какви ли не сандъци. Антъни се спря на един — солиден на вид и с подходящи размери.
— За тази част от работата ще се погрижа аз — рече младежът тактично. — А вие се качете горе и се подгответе за тръгване.
Вирджиния се подчини. Съблече дрехите си за тенис и си сложи светлокафява рокля за път, както и изящна оранжева шапчица. Когато слезе, видя, че Антъни я чака в антрето заедно със сандъка.
— Много ми се иска да ви разкажа историята на моя живот — каза й той, — но тази вечер ще бъдем доста заети. А сега поръчайте такси и наредете да натоварят багажа ви, включително сандъка. Отидете на гара Падингтън. Там оставете сандъка на гаровия гардероб. Аз ще ви чакам на перона. Когато минете край мен, изпуснете квитанцията за сандъка. Аз ще я взема и уж ще ви я върна, но всъщност ще я задържа. След това заминете за Чимнис и оставете другото на мен.