— Ужасно сте мил — каза Вирджиния. — Наистина е твърде невъзпитано да натоварвам един непознат с труп.
— На мен ми е приятно — отвърна безгрижно Антъни. — Ако тук бе един мой приятел, Джими Макграт, той щеше да ви каже, че си падам по тези неща.
Вирджиния го погледна удивено.
— Кое име казахте? Джими Макграт ли?
— Да. Защо, нима сте чували за него?
— Да, и то съвсем наскоро. — Вирджиния за миг се подвоуми, но след това продължи: — Мистър Кейд, трябва да поговорим. Не бихте ли могли да дойдете в имението Чимнис?
— Ще се срещнем не след дълго, мисис Ревъл, уверявам ви. А сега първият заговорник ще се измъкне през задната врата. Вторият ще излезе тържествено през главния вход и ще извика такси.
Всичко вървеше по мед и масло. Антъни взе второ такси, яви се навреме на перона и прибра изпуснатата квитанция. След това отиде да прибере един доста разнебитен автомобил марка „Морис Каули“, който за всеки случай бе купил.
Върна се с колата на гара Падингтън и даде квитанцията на един носач, който взе сандъка от гардероба и го натовари на багажника на автомобила. Антъни запали двигателя и потегли.
Отиваше извън Лондон. Мина през Нотинг Хил, Шеиърдс Буш, Голдхок Роуд, Брентфорд и Хънслоу и накрая излезе на шосето между Хънслоу и Стейнс. Тук движението бе оживено и минаваха доста коли. Нямаше опасност да се запазят следи от подметки или автомобилни гуми. Антъни си избра едно място и спря колата. Първото, което стори, бе да замаже номерата с кал. След това изчака известно време, докато се убеди, че отникъде не идва кола, отвори сандъка, измъкна трупа на Джузепе и грижливо го положи встрани от пътя, в една канавка, така че да не го осветяват фаровете на минаващите автомобили.
После се качи на колата и потегли. Цялата работа му бе отнела точно минута и половина. Зави надясно, по посока към Лондон през Бърнам Бийчъс. Там отново спря, избра си едно гигантско дърво и се покатери на него. Не бе лесно даже за човек с неговата пъргавина. На един от най-високите клони, близо до дънера прикрепи малка книжна кесия.
„Какъв хитър начин да се отървеш от пистолет! — рече си одобрително. — Всички са свикнали да ги търсят по земята или на дъното на блатата. Но малцина в Англия ще успеят да се покатерят на това дърво.“
А сега, отново към Лондон и Падингтън. Антъни пак остави сандъка на гарата, но този път в другия гардероб — за пристигащите. Почна да си мечтае за големи сочни бифтеци и цели камари пържени картофи. Поклати обаче тъжно глава, след като погледна ръчния си часовник. Зареди колата с бензин и отново потегли — този път на север.
Точно в единайсет и половина спря край парка на имение Чимнис. Успя да прехвърли оградата по-лесно, отколкото бе очаквал, и се отправи към дома. Оказа се далеч, така че се затича. В мрака внезапно изникна силуетът на голяма сива грамада — старият замък Чимнис. Някъде далеч се чу звукът на стенен часовник, отбелязващ четвъртинките на часовете.
11,45 — това бе часът, записан върху късчето хартия. Антъни вече бе на терасата и оглеждаше дома. Всичко, тънеше в мрак и тишина.
Много рано си лягат тези политици, промърмори той под нос.
Изведнъж съвсем ясно различи един звук — звука от изстрел. Бързо се извърна. Звукът се бе раздал откъм дома, беше сигурен в това. Изчака малко, но тишината не бе нарушена повторно. Накрая отиде при един от големите френски прозорци, до мястото, откъдето му се бе сторило, че се е раздал изстрелът. Опита се да го отвори, но безуспешно. Бе затворен. Опитите му с още няколко прозореца доведоха до същия резултат. Продължаваше да цари тишина.
Накрая Антъни реши, че изстрелът му се е причул или е стрелял някой бракониер в гората. Прекоси повторно парка по пътя, по който беше дошъл. Чувстваше се някак си неудовлетворен.
Погледна отново дома и забеляза как в една от стаите на първия етаж се включва осветлението. След малко то отново бе угасено и целият замък пак потъна в мрак.
Глава десета
Имението Чимнис
Инспектор Баджуърти в кабинета си. Час — 8,30 сутринта. Инспектор Баджуърти е висок и представителен мъж, задъхва се, когато е под напрежение. Пред него е застанал в стойка „мирно“ полицаят Джонсън. Той е в полицията отскоро и гледа някак плахо. Наподобява човешко пиле.
Телефонът върху масата внезапно иззвъня и инспекторът вдигна слушалката с подобаващ достолепен жест.
— Да. Полицейски участък Маркет Бейсинг. Инспектор Баджуърти на телефона. Какво?