— И в края на краищата ще открия злато. Ще видиш.
— Всъщност защо пък не! Всеки си има хоби. Аз си падам по патакламите, ти — по златото.
— Сега ще ти разкажа цялата история. Нали си чувал за държавата Херцословакия?
Изведнъж Антъни го погледна сериозно.
— Херцословакия ли?
В гласа му се появи странна нотка.
— Да. Не си ли чувал за нея?
Измина доста време, докато Антъни отговори.
— Знам само това, което е известно на всички. Ако не се лъжа, беше на Балканите. Не знам кои са главните й реки, нито най-големите й планини, известно ми е само, че са много. Столица — Екарест. Население — предимно разбойници. Хоби — убийство на крале и вдигане на революции. Последен крал — Николай IV, убит преди около седем години. Оттогава е република. Много приятно място. Трябваше да ми кажеш от самото начало, че работата е свързана с Херцословакия.
— Само косвено.
Антъни го погледна по-скоро натъжено, отколкото ядосано.
— Би трябвало да поработиш малко върху себе си, Джеймс. Например да запишеш задочни курсове. Ако и другаде разказваш нещата по този начин, ще те обесят с краката нагоре или ще те набучат на кол.
Джими не даде вид да се е впечатлил от тази тирада и продължи:
— Да си чувал за граф Стилптич?
— Това вече е приказка! — възкликна Антъни. — Даже и да не си чувал за Херцословакия, знаеш кой е граф Стилптич. Великият патриарх на Балканите! Най-големият държавник на нашето време! Най-заклетият разбойник, който плаче за въжето! Оценките варират според това кой вестник си разгърнал: За едно обаче можеш да си сигурен, Джеймс, името на граф Стилптич ще се помни дълго след като твоите и моите кости са станали на прах. През последните двайсет години не е имало действие и противодействие в Източна Европа, в дъното на което да не е стоял граф Стилптич. Бил е и диктатор, и патриот, и държавник. Всъщност никой не знае какъв точно е бил, освен че и сега продължава да е най-големият цар на заговорите! Е, какво за него?
— Преди време беше министър-председател на Херцословакия. Ето защо започнах от нея.
— Не разбираш кое е важно и кое — не, Джими. Херцословакия е дребна работа в сравнение със Стилптич. Херцословакия е от значение само доколкото е известна като страната, в която Стилптич се е родил и е получил държавен пост. Ако не се лъжа обаче, той е мъртъв.
— Наистина е мъртъв. Умря в Париж преди около два месеца. Това обаче, което ще ти разкажа, се случи преди няколко години.
— Какво всъщност ми разказваш?
Джими се съобрази с укора и побърза с изложението:
— Случи се следното. Преди време, по-точно, преди четири години се оказах в Париж. Разхождах се една вечер в запустял квартал на града, когато изведнъж видях как петима-шестима френски гамени нанасят побой на възрастен господин с достолепен вид. Не обичам такива неща и затова се включих на страната на господина. Дотогава гамените явно не бяха яли истински пердах и се пръснаха кой накъдето види.
— Добре си сторил, Джеймс — рече тихо Антъни. — Щях да наблюдавам това зрелище с удоволствие.
— Не беше нищо особено — отвърна скромно Джими. — Старият господин обаче ми бе безкрайно благодарен.
Е, и той бе обърнал някоя и друга чаша, но бе достатъчно трезвен, за да ми запише името и адреса. На другия ден дойде лично да ми изкаже благодарност, при това по много изискан начин. Едва тогава разбрах, че съм отървал граф Стилптич. Живееше в къща близо до Боа.
Антъни кимна.
— Да, след убийството на крал Николай отиде да живее в Париж. Поканиха го да се върне в страната и да стане президент, но той не измени на монархическите си възгледи. Нищо, че има пръст във всички дворцови интриги на Балканите. Сложна личност беше покойният граф Стилптич, лека му пръст.
— Нали не бъркам, че Николай IV проявяваше доста странен вкус в подбора на съпруги? — внезапно попита Джими.
— Да, така е — потвърди Антъни — и това му изяде главата. Беше си намерил някаква загубена уличница от едно парижко кабаре, която не ставаше дори и за морганистическа връзка, и реши да я прави кралица. Може да ти прозвучи невероятно, но тя му беше влязла под кожата и Николай се ожени за нея. Преди това й измисли някаква титла, изкара я графиня Поповска или нещо от този род и се опита да докаже, че била издънка на династия Романови. Венча се за нея в катедралата в Екарест, макар че на двамата архиепископи никак да не им хареса тази работа, и я обяви за кралица Варага. Постави на място и министрите си и според мен реши, че с това всичко е приключило. Забрави обаче за настроенията на тълпата. А в Херцословакия тълпата е много реакционна, държи на синята кръв. Там хората искат техните крале и кралици да са истински. Имаше размирици, смазани с обичайната жестокост, в крайна сметка тълпата нахлу в двореца, уби краля и кралицата и обяви република. Оттогава страната все още е република, но както чувам, доста бурна. Междувременно убиха един-двама президенти, колкото да си поддържат формата. Но да се върнем на темата. Разказваше ми как граф Стилптич те е обявил за свой спасител.